Кирил Тодоров е роден в Бургас през 1989 г. Завършва Френската гимназия в града, след което решава да продължи да учи чужди езици – записва специалност „Индология“ в Софийския университет. Впоследствие записва режисура в Нов български университет. Кирил Тодоров прави редица филми, които участват на различни конкурси. Последният - All through the Night, получи 5 отличия на международния фестивал TMFF. Режисьорът даде интервю специално за Gramofona.com от Чехия, където живее и работи в момента.

Привет от Бургас! Поздравления за успеха на фестивала TMFF! Очакваше ли филмът All through the Night да бъде награден, и то с цели 5 отличия?

Благодаря! Имах очаквания за някоя награда, но цели пет не бях очаквал! Това беше изключително приятна изненада.

Разкажи как се роди идеята за сюжета. Кои са в екипа на филма, как бяха подбрани актьорите?

Сценарият всъщност е базиран на легенда, която Томаш Покорни, продуцентът на филма, ми каза, след като се върна от една екскурзия. Като я чух, му казах, че тази легенда съществува и в България – бедни възрастни хора са посетени една вечер от странник, който иска да пренощува. След като той заспива, те решават да го убият и да му вземат парите, но накрая разбират, че това е техният син, завърнал се от дълго странство. Разровихме се и видяхме, че легендата я има из почти цяла Европа. Това ни мотивира да направим наша интерпретация и да заснемем филм.

В екипа има хора от няколко държави – с Томаш това ни е вече трети филм, който снимаме заедно, откакто отидох в Чехия. Той ме свърза и с оператора на филма – Павел Коп, с който вече обмисляме да снимаме заедно нещо ново. В екипа имахме още един българин – сет дизайнера Даниела Николчова, която в този момент беше по програмата „Еразъм“ в Чехия и която вече беше част от екипа на следващия ми филм „Архитектът“ (който заснех в България миналото лято, в момента го завършваме).

Първият актьор, който избрахме за филма, беше Боб, в ролята на бащата. Томаш беше работил с него в друг проект и много го беше харесал, свързахме се с него и той прие, много хареса идеята на филма. Той ни помогна да намерим и актрисата на филма – Джули, с която е работил в миналото, и ни даде няколко идеи за младия актьор, като накрая се спряхме на Диего.

Това ли е най-успешният филм, който си правил до този момент?

Филмът едва сега започва фестивалния си живот, така че за момента все още не е – с един от предишните си филми „Ани има рожден ден“ също имах няколко награди от този фестивал, плюс селекции и номинации по други фестивали. Но се надявам това да се промени, вече сме го заявили на много фестивали и чакаме отговор. Всъщност филмът е също така финалист на Worldfest в Хюстън, Тексас, но заради ситуацията в момента беше отложен и не се знае кога ще се състои, ако изобщо се състои...

Участвал си и в други фестивали. Кои са най-значимите и получавал ли си отличия, равностойни на тези от TMFF?

С предишни филми имам участия основно в български фестивали - селектирани са в София Филм Фест и In The Palace, които са най-големите фестивали в България, освен това имам награда за най-добър сценарий с един стар проект на фестивал Невена Коканова. С филма „Ани има рожден ден“ имам повече международни участия, като освен TMFF имах селекция на Osnabrück Independent Film Festival.

Ще те върна в Бургас. Разкажи за твоето семейство. Някой от близките ти занимавал ли се е с култура и в частност със Седмото изкуство?

Баща ми е художник и от него имам интереса към изкуството. Той ме е вдъхновявал цял живот да се стремя да създавам и аз изкуство, било то филми, музика, дори като малък рисувах, повлиян от него. Майка ми е археолог, от нея идва интересът към миналото и историята – All Through The Night не е първият филм, който се развива в миналото, всъщност първият ми филм „Пациентът“ е базиран на разказ от 40-те години, имах друг проект в развитие, който беше базиран на реални събития в България от 20-те години. Миналото винаги ме е влечало и това е благодарение на майка ми и нейните невероятни разкази за нашата и не само история.

Знам, че си завършил ПГРЕ „Г. С. Раковски“ (Френската гимназия) в Бургас. Какви са твоите спомени от там? И изобщо от детството и младежките ти години в родния град?

Любопитен спомен имам от гимназията, като бях кастнат в театралната трупа на нашия преподавател французин. Беше много интересен опит, в продължение на три години участвах в тази трупа, като играх различни интересни роли – учителят от известната пиеса на Йонеско „Урок“, камикадзе и фея от приказките (за представлението взехме даже награда за трето място в международния фестивал, в който участвахме). Не съм имал интерес от тогава да бъда актьор, но придобих ценни знания за актьорството.

След гимназията записваш висше в Софийския университет със специалност „Индология“. Правиш и филм за хинди. Откъде имаш този интерес към индийската култура?

Интересът дойде впоследствие. Когато записвах да уча в СУ, имах желание просто да се докосна до някоя далечна култура и език, беше се заформил интерес към различни култури – японската, индийската, арабската, скандинавската. Затова просто реших да пробвам някоя от тях да видя какво е. В частност с индийската култура знаех и слушах много индийски музиканти, особено индийски джаз.

Как се породи желанието у теб да снимаш филми? Защо реши да запишеш режисура в НБУ?

Интересът идва още от тийнейджърските ми години, когато с приятели се бяхме зарибили да монтираме специфични музикални клипове, които използват японска анимация за кадри (така наречени АМВ-та). Тогава това беше само за забава, но пък и даде много силен стимул – мои такива клипове бяха селектирани по АМВ фестивали в Америка и Канада, спечелиха и награди. След това за известно време този интерес остана настрана, основно защото си мислех, че с това няма как да се получи професионално. Но докато следвах Индология, ни дойде идея с колеги да заснемем филм за едно празнуване и се получи доста интересен проект. След него си казах, че трябва да опитам, да не се предавам толкова лесно. Посъветваха ме да кандидатствам в НБУ заради филмовата програма и преподавателите и така и направих.

Филмът „Пациентът“ го правиш като част от мастеркласа на проф. Георги Дюлгеров. На какво те научи този голям български режисьор, и той бургазлия?

Това беше най-ценният за мен опит по време на следването в НБУ – Георги Дюлгеров като цяло ми показа какво е да си режисьор и към какво да се стремиш, за да постигнеш това, което искаш в своите филми. Постоянно го цитирам и давам за пример неговия опит, когато обсъждам с други моите проекти или просто когато помагам на други режисьори като асистент. Той ми даде и най-добри насоки как да работя с актьори, особено такива с голям опит.

Как се случи така, че замина да живееш в Чехия?

Преди близо 4 години получих оферта да работя в чешкото студио за визуални ефекти UPP и реших да пробвам поне няколко месеца да поработя там, за да получа и друг опит в тази област. Още работя там :D.

Колко чужди езици знаеш и на какъв език си мислиш филмите?

Учил съм много езици и макар че вече съм позабравил някои, все още ги прилагам в различни ситуации – френски и хинди основно, като съм учил санскрит и урду, но за тях е трудно да кажа, че ги знам. Филмите ги мисля смесено на английски и български – особено диалозите вече си ги представям изцяло на английски, което ми помага в ситуациите, когато филмът ще бъде с англоговорящи актьори.

Занимаваш се и с музика. Разкажи за това твое увлечение – хоби или професия?

Още от дете се занимавам с пиано, ходих на уроци и от малък се пробвам да композирам. През годините на няколко пъти се опитвах да създам музикална група, най-успешно се случи в Прага, където с още двама създадохме джаз група, успяхме дори да запишем и публикуваме онлайн две песни, но нещата се разпаднаха поради липса на време. Но не се знае, може да пробваме пак в бъдеще. В същото време продължавам да се занимавам с музика сам и дори съм композирал музика за няколко филма, като интересно е участието ми в един чешки документален филм - Built To Last. Но за момента музиката е основно хоби.

Работиш ли по нови проекти, в каква област са? Планираш ли участие в предстоящи фестивали?

По-горе споменах за следващия ми филм – „Архитектът“ – който за момента е най-мащабният проект, който съм предприемал. Финансиран от фонд „Култура“, с невероятен екип и актьор, и много интересен процес на заснимане, в момента го завършваме, трябва да е готов до края на месеца. Също така с Томаш имаме няколко идеи, които разработваме в момента – мислим да адаптираме един от предишните ми филми – The Principal – в сериал, вече сме започнали разработването на сценария заедно с няколко колеги. Също така снимам в момента интересен проект, с който се захванах още миналата година съвместно с един музикален лейбъл – Interpret Null – снимаме серия от миниатюрни музикални клипове (до минута дълги) по музика, която издадоха в началото на годината. Първата серия миниатюри вече излезе, по музиката на полския музикант Grabek, в момента разработвам следващата по музика на Arms and Sleepers, американска група, която ми е любима от години, и съм изключително щастлив, че мога да снимам клип за тях! За жалост проектът за момента е възпрепятстван заради ситуацията, но тъй като е много експериментален, мисля други начини да го продължим.

Идваш ли си често в България? Връщаш ли се в Бургас?

Всъщност откакто се преместих в Чехия да живея, се връщам основно в Бургас. Изключение е миналото лято, когато снимах „Архитектът“ в София. За жалост трудно успявам да намеря време да си идвам до България извън празнични периоди заради многото проекти, по които работя в Чехия, но се опитвам да разработвам проекти и там, за да имам повече причини да си идвам.

Ситуацията с коронавируса удари жестоко културния живот в България и в частност в Бургас – затворени са театри, кина, концертни зали. Каква е ситуацията в Чехия? Как се отрази пандемията на твоята работа и живот?

Ситуацията е тегава и тук. За щастие, все още си работя в студиото, то не е затворило още врати. Но много проекти, които бях започнал, трябваше да бъдат отложени и дори отменени. И това е с много хора, музиканти, филммейкъри, художници. Чехия предприема мерки да олекоти положението, но за момента те, за жалост, не са достатъчни.

От друга страна, карантината дава възможност и време да се концентрирам върху неща, за които не съм имал време преди. Дава време да довърша стари лични проекти, които отлагах заради приоритетите. Нови идеи, които експериментирам сега и които смятам да приложа веднага щом ситуацията с коронавируса се оправи.

Какво би казал на всички млади бургазлии, които искат да тръгнат по твоя път – да се занимават с изкуство?

Всичко е възможно. И да не се предават и да се отказват от мечтите си дори за момент, независимо колко недостижими звучат понякога.