Как се чувстваш на 60?
Беше ми много страшно малко преди да дойде 24 май. След това ми стана страшно, тъй като има традиция художниците на Бургас да правим изложба на тази дата, и няма как да стане тогава и моята... Ръководството ми определи да направя изложбата сега. Радвам се, че мина - показах картини, които не са виждали бял свят. Първата ми картина е стояла 32 години в ателието ми. Тогава жури от бургаски художници я отхърли. Сега показах различни картини, като повечето са от последните две години. Някои от тях участваха на празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол, където също бях поканен. Направих малко по-камерна изложба, тъй като залата бе голяма и можех да покажа по-големи по формат картини. Чувствам се някак си силен и дано Господ да даде време да създам и други неща, които да радват хората. Картините за някои са трудно разбираеми, но аз винаги съм си мислел, че една картина не е само послание от цветове. За един професионален художник, какъвто съм аз след завършени художествени училища и академии и рисуване всяка божа вечер, една картина трябва да носи послание, не само емоция. Още като студент твърдо се отказах от рисуването на пейзажи. Пейзажът винаги ме е възхищавал, но буквални пейзажи не правя. Винаги присъстват хора, които допринасят за някаква идея, която искам да споделя с тях - някаква моя радост или преживяване.
А как така се озова в Созопол?
Бургас някак си загуби от красотата си и тази морска атмосфера, докато Созопол запази атмосферата на старинния град, на пристанището с корабите, които тръгват и се връщат... Бургас много бързо се промени в годините. Имам спомени с лодката, която карах с приятели. Минавахме винаги на път за Ропотамо и Царево, и винаги минавахме край Созопол и се отбивахме на този пуст хубав остров - Свети Иван. Една от последните ми картини е за опожаряването на този остров, там където се намериха мощите на Свети Йоан Кръстител. Друговерците нападат между двете Руско-турски войни острова и го опожаряват. Събарят манастирските сгради, събарят една страхотна библиотека, която е имало тогава, унищожават всичко! Качват на лодки, каквото са плячкосали и тръгват нагоре да бягат. Настига ги страхотна буря и оцелява само един нещастник. Имаше наскоро експедиция в Созопол - американци, с едни специални прибори да търсят по пътя на тия безбожници, които са сторили това зло... Защото сега там щяхме да имаме три църкви и огромна манастирска сграда... Пък ние имаме само едни каменни останки, а това вътре е било пълно с красиви икони, стенописи. Археолозоте твърдят, че има писмени извори, указващи че от Константинопол патриарсите, навършили преклонна възраст са отивали на този остров, за да изкарат старините си. Винаги съм се възмущавал от тази случка. За близо година нарисувах тази картина.
Рисувал си и икони. Къде можем да ги видим?
Мои икони и проекти за църква има в Созопол, в църквата в Равадиново... Малката църква на пристанището „Свети Николай Чудотворец” вътре е с мои икони, проектът за иконостас също, външните обшивки... Също така в реставрираната църква „Кирил и Методий” иконите са мои, авторски. Заслуга имам в изграждането на кубето на църквата. Вцърквата храма в Черноморец
също има мои икони. Тя изгоря преди много години и усърдието на нашия отец ме впечатли. Свещеникът на Созопол отец Иван е истински свещеник за пример. Това мога да го изкрещя и по телевизията, и навсякъде, това го повтарях и във Виена, защото занесах книги за Созопол. Този човек като му свърши службата, се съблича, слага работните дрехи и се качва да поправя къде какво има, или да прави плочник...
Споменвал си, че пра-пра дядо ти по майчина линия е бил свещеник. Той ли е рисувал?
Него са го пратили в Атон да учи, където са учили стотици български деца. На моя дядо – прадядо, от там ни идва рода Поповски. Той завършва школа в Атон, от там децата с църковно образование са тръгвали из цяла България да носят просвещение. Николай Поповски, пра-пра дядо на майка ми се заселва и образува едно село, което днес е на гръцка територия. Аз дори имам книга и снимки. Още стои църквата, която той е построил, и той я е изографисал. Обесен е по време на възстанието, а баба ми остава пълно сираче тогава, защото пра-баба ми е съсечена от турците. Баба ми Елена останала в полата й, открили я и я отгледали роднини, била е на една годинка... Веднага след войната се заселват в Бургас, защото нали тогава България била разделена. Една част от роднините ми остават в София.
Чувала съм, че за да си това, което си, много дължиш на баба си... И най-вече за благотворителната ти дейност...
Баба ми беше силно вярващ човек, много интелигентна, много начетена... Имаше страхотна библиотека... Винаги ме е водила на църква. Един ден, малък бях, нямах и десет години, на един голям църковен празник ме заведе да подари едно сребърно кандило на църквата „Свети Иван Рилски”. Още стои... Та тогава ми каза: „Моето момче, винаги ще помагащ на църквата. Каквито и малки сили да имаш и възможности. Църквата ще си поръча камбана, ще отидеш да я носиш!” Тя тогава не знаеше, че ще рисувам, и икони също. Този случай ми се е запечатил!
Ходил ли си да видиш селото и църквата на пра-пра дядо ти?
Не, имам само книга със снимки на църквата, но ми е мечта да отида и да видя, защото искам да се докосна до нещо, което е правено преди повече от 200 години. Иначе е описано в историята. В революционното движение се води така - свещеникът, който превърна дома си в бомбаджийница. Селото се казва Дъмбини и се намира на 3 км от село Загоричини, откъдето е Димитър Благоев. Той е имал голяма кореспонденция с дядо ми. Когато дядо ми е бил в Америка, са си разменили повече от 30 писма, защото Благоев много се е интересувал как са организирани профсъюзите в САЩ.
На него ли дължиш „генчето” да рисуваш?
Да. Всъщност и баща ми беше много надарен човек, но той си отиде много млад от този свят, на 51 години. Бил е отличник на Търговската гимназия и е носил знамето. Но не можа да се порадва на внуци, нито ние успяхме на него да се порадваме. На него много му се отдаваше математиката. Правеше много красиви макети на къщи от Странджата...
Очакват те много красиви емоции до края на годината. А ти какво си пожелаваш?
Да продължа да правя това, което обичам и то да радва хората. И много ми се иска, както сравнявам с Австрия, която е хубава, нашата държава да е по-хубава... И може да стане по-хубава, имаме сили и възможности да я направим привлекателна за цял свят... И кой с каквото може, ако помогне – това ще стане...
