Роден в Бургас на 24 май. Преди 60 години. Ако търсим символика, предопределила по някакъв начин  накъде ще го тегли душата -  тя е налице. Иван Бахчеванов може да бъде  само човек, свързан с изкуството.  И е такъв. Прекрасен художник, който в картините си разказва истории  по уникален начин.  Безспорно, 2012 година за Бебо Бахчеванов е не само юбилейна, но и особено щастлива. Тя донесе признание за величината на дарбата му чрез  Голямата награда на Австрия „Оскар Кокошка”.  

Ето какво разказа за събитието Иван Бахчеванов:

Участниците конкура бяха все много и силни художници, веднъж вече селекционирани. Кандидатите, доколкото разбрах, са били 207 от цял свят. От  тях 24 бяхме поканени. Аз изпратих 10 картини като проект за изложба и те казах: Да, този автор ще го поканим. Така се озовах близо до Виена, в едно много красиво градче, подобно на Созопол, Пьохларн, с античното има Хохенау. Там е бил краят на римската империя, има страхотен археологически музей. Все едно си бях в Созопол. С една красива планина... и по средата си тече Дунава, минава през градчето. Още на втория ден след пристигането всички художници, от 14 държави,  ни качиха на едно специално влакче, казва се „Ателие на Дунава”. 

Този пленер се провежда за десети път. Имаше художници от Австралия, Англия, Дания, Германия, Русия, Беларус...  Основната причина пленерът да се провежда в Хохенау е, че  това градче се води „градче на художниците”. Там е роден Оскар Кокошка, един от най-известните европейски и световни художници. В негова чест провеждат това биенале на изкуствата. Всъщност, това е симпозиум, в който вместо да отидеш с готови работи, те канят да работиш там, като ти предоставят ателие.

И така, попадайки в техния музей, видях една римска мраморна  склуптура на войник, която много силно ме впечатли. Римски войник от мрамор, някъде 95 см, много грубо направена. Много силно въздействащо е едно лице, направено като броня - част от ръка, счупена от варвари и пише: „предполагаемият войник (тракиец)”. Това много ме развълнува, защото съм говорил с траколози и с хора, които преподават римска история, че войниците за римските армии са набирани  от всички държави, които са били от римската империя. Разказаха ми и друго -когато войникът навърши 42 години, му дават стипендия и обикновено се прибира в родното място. А него, горкият, са го убили месеци преди да му свърши военната служба. Това ми въздейства много силно и реших да нарисувам съня на войника, който е мечтаел да се върне в

родното място, при близките си и да се радва на живота. В съня нарисувах една голяма паднала луна в Дунава и войникът  уплашен, че от небето е паднала луната. На небето са нарисувани повече от 30 очи, които са звезди. Очите в паника, че луната е паднала в Дунава... войникът се стряска в съня си и, обръщайки се картината, той вижда и сглобява конструкция от въжета, които надигат луната, и всички звезди помагат...  Стана много интересна композиция,  1,65х 1,29. Като свършиха състезателните дни, организационният комитет покани жури от 6 държави. Председател на журито бе една много известна 72-годишна английска художничка, виждал съм само  няколко нейни творби. Имаше  един полски професор, един датчанин, австиец...  Всички единодушно определиха, че наградата заради  тази картина е за мен.  Като цяло тя  е много сложна като композиция и хората си признаха, че така да се завъртат картините, защото действието се развива повествователно, не са виждали.

Да, това  картината да може да се гледа с всяка страна като основа, си е безспорен твой патент. А имаше ли други българи сред избраните в града на Кокошка?

Като цяло, българската група беше на много високо ниво. Имаше едно момче, което се състезаваше в графиката и взе награда,  Румен Нечев, от Пловдив.  Той владееше много добре немски  и ми помагаше с езика. Още един художник от Пловдив имаше,  Митко Чонов, скулптор, той е председател на тяхното дружество на художниците. Много впечатляваща работа направи, две птици, едната от черен гранит... И още един българин имаше – Иван Томанов от Карлово, направи декоративна творба „Семейство”.  Не ги познавах, там се запознахме, наистина са прекрасни художници и хора.

Как точно се ражда симпозиумът „Оскар Кокошка”?

Идеята за тези изложби е на  херцогинята на Австрия  Анита фон Хохенберг. Тя беше тази, която ми връчи лично наградата. На другия ден ме покани в двореца, който е всъщност наследствен. Тя е внучка на убития в Сараево престолонаследник Франц Фердинанд . Видяхме музея,  имахме официална вечеря. Тя дори лично води официално цялата вечеря и сервира на всички художници. Защото, както казва тя: „Страшно обичам художниците!“

Сега се приготвяш за Виена. Кога е това?

Обадиха ми се преди седмица, че десетина наградени творби от последните дест години ще бъдат изложени в една голяма виенска зала. Казаха да занеса още две картини от тук. Това ще стане малко преди Коледа, но точно не знам датата.

Следва продължение.