50-годишният Петър Тодоров и Христо Стефанов на 49 години от София спасиха две давещи се деца на плажа „Липите“ край Синеморец на Илинден тази година.

На 20 юли храбрите българи се хвърлиха в морето, за да помогнат на момченце и момиченца на 9 и 11 години, като заплатиха с живота си.

Двамата мъже, които не са се познавали, чули виковете за помощ, влезли в морето, въпреки силното вълнение "сологан", което е било между 2 и 3 бала.  Те успели да спасят децата, но с цената на собствения си живот

 

На 20 октомври тази година на скалите в село Синеморец бе издигната плоча в памет на Христо Стефанов и Петър Тодоров.

Има ли  по-геройско нещо  от това да спасиш детски живот, заплащайки със своя собствен?

Приятелите на 19-годишната Ади от Бургас  са не по-малко герои и в никакъв случай не бива да бъдат подценявани или забравяни. 

За няколко дни те успяха да организират невероятно силна кампания в социалните мрежи. Само за два дни на номера на Аделина в DMS са получени 15 388 sms- а.

Амбицирани от това да видят отново усмивката върху лицето на болната си приятелка двама от приятелите на Ади успяха да се доберат до вицепремиера Цветан Цветанов.

Тинейджърите го  причакаха само  ден след терористичния акт на летище „Бургас“. „Знаем, че в момента не ви е до нас, но болестта прогресира. Нужна ни е помощ”, казаха приятелите на момичето.

26-годишният моторист  Ивайло Вълков от Бургас загина след жестока катастрофа  на кръстовище в к/с "Лазур" в морския град.  Нашият герой в тази тъжна история е 45-годишният Борис Бошков, който до последно е държал умиращото момче.

„Ивайло издъхна в ръцете ми. Държах го повече от половин час,едната ми ръка беше на артерията на врата му, другата на ръката му. Първо спрях да усещам пулса на врата му, а после и на ръката. А

той ме гледаше в очите”, разказа Борис.

През окото на Gramofona.com храбрите бургазлии не спират  дотук. Един баща успя да спаси двете си дъщери, минути преди детската им стая да се превърне в руини.

Пламен Димитров измъкнал децата си непросредствено преди трафопостът в жилищната им кооперация да избухне. „Заведох Рая и Никол  при майка ми в к/с „Братя Миладинови” и се върнах тук.

Не смея да вляза обратно в къщата си, не знам дали е останало нещо здраво”, бяха думите на шокирания Пламен Димитров.

 

Психологът и доброволец от БЧК  Росица Иванова от Бургас е горда с това, че е могла да помогне при атентата в Бургас на 18 юли.

„Обадиха ми се, въобще не се замислих  и веднага се отзовах! Бях готова да направя всичко за тези хора. Не се замислих за последствията. Мислeх за реалността и с какво мога да бъда полезна, защото видях, че пострадалите  бяха в нужда”, разказа Росица.

„По време на взрива на летище Бургас  пътувахме със съпругата ми- първи ден отпуска. Влизах с колата в града, когато ми звънна дъщеря ми да ми каже какво се е случило.

Веднага звъннах на д-р Матев да го попитам дали има нужда от помощ.

Той ми отговори, че има. Стоварих жена ми, багажа и веднага по къси гащи бях в болницата“, разказва д-р Николай Петров.

Той е един от 54 бургаски медици, които участваха при спасяването на ранените израелски туристи. Нека не забравяме, че в онзи жесток 18 юли тези хора бързо и адекватно дадоха всичко от себе си, за да спасят всеки един от пострадалите.

Доброта и героизъм със знака безкрайност има в сърцата на още много хора. Не всички от тях застават под светлината на прожекторите, но това не прави по-малко значими постъпките им. Нека пожелаем на същите тези да запазят смелостта си не само през идната 2013 година, но и завинаги.

 

 

Снимка: 24 часа, бтв и Шоуто на Слави