Проф. д-р Николай Петров е носителят на наградата златна значка „Лекар на годината” 2012 г. Роден е в Грудово (б.р.- днес Средец) и затова казва, че минава за бургазлия. Работи във Военномедицинска академия в София и е президент на „Дружество на анестезиолозите в България”. Консултант е към МБАЛ- Бургас и много често се случва да работи по тежки случаи с д-р Матев, шеф на здравното заведение. В периода 1991 – 1992 г. е работил във Военна болница в Бургас.

Какво е за вас тази награда, това признание от гилдията на лекарите в България?

- Лично моето тълкуване е, че това е един невероятно голям товар от доверието на лекарската гилдия в България, една голяма отговорност за мен. Това би означавало още повече да се раздавам, още по-добър и полезен да бъда.

Смятате ли, че може да бъде върнат престижът на тази професия, може би вашето мнение е, че той не е загубен?

- Убеден съм. Тази професия има достатъчно добър престиж. Той само предстои да расте.

По време на взрива специално ви извикаха да дойдете в Бургас?

- Не, по време на взрива пътувахме със съпругата ми- първи ден отпуска. Влизах с колата в Бургас, когато ми звънна дъщеря ми да ми каже какво се е случило. Аз не бях пуснал радиото и не знаех. Тогава веднага звъннах на д-р Матев да го попитам дали има нужда от помощ. Той ми отговори, че има. Стоварих жена ми, багажа и веднага по къси гащи бях в болницата.

С какво ще запомните датата 18-ти юли?

- Със спомена за един

неприятен инцидент и с една добре свършена работа. Нещо, с което можем да се гордеем.

Помните ли историята на някакъв човек от този ден?

- Да, да.                                                                        

Коя е тази история?

- На трима души. Не бих искал да навлизам в детайли. На тримата най-тежко пострадали.

Можете ли няколко думи да кажете за себе си?

- Аз съм един обикновен български лекар с много добри отношения с колегите си. От хората съм, които не са се самозабравили. Застрахован съм от болестите- власт и пари и страшно държа на колегите си и благодарение може би на това, се ползвам с добро име сред тях.

Какво искате да пожелаете на своите колеги?

- Да бъдат позитивни, креативни и да вярват в доброто.

С какво ще запомните периода, в който работихте във Военна болница в Бургас?

- Той не беше дълъг, работихме добре. Най-голямото неудобство бе, че нямаше мобилни комуникации и трябваше да бъда постоянно на разположение. Ако съм на плажа, трябва да кажа на кой пост съм. Ако съм в ресторант, в кой ресторант. И обикновено линейката идваше без някакво предварително известие.

 

В интервюто са използвани въпроси и на журналисти от други медии. Наградите бяха раздадени на 19. 10. 2012 г. в Равда.