Ана Великова е учителят, на когото дължа всичките си познания по Български език и литература. Нашият випуск (2017) на НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“ – Бургас, беше последният, който тя изучи от IV до XII клас, без прекъсване. Въпреки здравословното ѝ състояние в последната година, тя ни приемаше с отворени обятия в дома си. Това са осем години от моя живот, които съм изживял под нейното крило. Не само аз, а и моите съученици. Няма да срещнете човек, който ще каже лоша дума за нея! Или ако има... вероятно е от онези, които не са узрели, за да оценят и разберат това, на което тя ни учеше! Не само на правила, граматика и пунктуация! Да, беше взискателна, строга, изискваща и респектираща. Вярвам, че и все още подходът ѝ е същият – правилният! Иначе нейните ученици нямаше да бъдат отличници на държавния зрелостен изпит по Български език и литература! И до днес...

Никога не съм вярвал, че ще се случи, но тази година, за добро или лошо (в последствие установих, че е само за добро!), се оказах в кабинета по оркестър и камерна музика в НУИ „Панайот Пипков“ – Плевен. За кратко, по заместване, но все пак застанах и от другата страна – преподавателската. От г-жа Великова научих, че това, което е учителят, е много по-важно от това, което преподава той! Подходът, прийомът, методът... и не на последно място – респектът! Съществено важна част от личността на един учител. Тези отличителни белези са неговата сянка, вървят с него.
Мога още много да говоря за нея! Само хубавини – екскурзии, спектакли, сценарии, песни... все празници за мен!

Достатъчно е само да цитирам една нейна фраза, която казваше в дните на дежурство в музикалното училище: „Първият звънец удари!“. E, ще ми повярвате ли, че всичко живо се скриваше по стаите без да се противи?! За този респект говоря! За уважението, което имахме и все още имаме към нея! Въобще не може да си помисли човек да влиза в конфронтация – все пак ледът е мнооого тънък! А и с който и да е преподавател! Днешните ученици не са такива, но няма да коментирам... Сега говорим за Ана Великова. Тя е институция и днес има празник! Има юбилей! И искам да е здрава и да вярва, че Господ я пази! Тя е много силен човек! Затова преодолява всички изпитания, на които е подложена! Заради силния дух, който притежава!

Здраве, здраве и пак здраве, г-жо Великова! Всеки път, когато видя някой, който не умее да използва правилно членната форма, множественото число, пунктуацията и др. се сещам за Вас и си казвам: „Това е, защото не го е учила Ана Великова!“

Обичам Ви и завършвам със следния цитат:

„Добрият учител е като свещ – тя изразходва себе си, за да освети пътя на другите.“ – Мустафа Кемал Ататюрк

Поклон пред Вас!

Благодаря!

 

Георги Милтиядов

22.05.2022 г.,