За себе си казва, че е много притеснителен. Има ли да върши работа, не може да заспи. Прощава само веднъж и втори шанс не дава. Щастлив е със съпругата си и иска да умре един час преди нея, за да не остане сам. Хвали я като перфектната готвачка и споделя, че тя го е избрала още през ученическите им години.

 Февзи Гарибов е роден на 2 октомври 1940 г. в руенското село Топчийско. Завършва Техникум по селско стопанство в Айтос. След казармата работи като учител в родното си село. На 23 години попада в полицейската школа в „Симеоново”, откъдето получава званието „младши лейтенант”. Работи 11 години като Районен инспектор в айтоската полиция. В разгара на кариерата губи в катастрофа единия от двамата си синове. Отчаянието го смазва и напуска системата на МВР. Срещаме се в Топчийско, където Гарибов стяга къщата, защото внук му ще се жени след месеци. Разказва с часове за разкритите от него престъпления и добавя, че работата му го е направила много богат на приятели.

„Имам над 500 телефонни номера на приятели в цялата страна и още стотина от Турция. Човек не се слави с годините, които е изживял, а със спомените, които е оставил, а моите са много!”, категорично каза пред екипа ни топ ченгето.

В паметта си е съхранил много трагични случаи, които описва в книгите си „Полъх от миналото” и „Човешки съдби”. Написва ги, за да изостри вниманието на хората към това как да се предпазят.

Никога няма да забрави трагичен случай с влюбена двойка учители, които катастрофират преди много години след рожден ден на своя колежка. Жената е от Бургас, а по време на пътния инцидент пада на главата си и изпада в кома. Приятелят й се отървава само със счупени ребра. И двамата са откарани в айтоската болница. Момичето умира. Когато разбира за инцидента, Гарибов отива в здравното заведение, за да провери състоянието на пострадалите. Оказва се, че точно месец преди злощастния инцидент, тримата са се запознали в една хижа до село Дъскотна. Тогава двойката казала на Гарибов, че много се обичат, предложили му да им стане кум на сватбата и дори му споделили, че само смъртта може да ги раздели.

Бившият полицай отишъл на оглед на мястото на катастрофата. Разпитал е и тези, които са присъствали на рождения ден. Всички до едни казали, че мъжът не е употребил никакъв алкохол. Причина за катастрофата бил лош път. Момичето  е погребано в Бургас. След няколко дни свако й подал жалба против приятеля с искане тялото на племенницата му да бъде извадено от гроба и да се направи нова аутопсия. Според свакото моториста умишлено бил удушил момичето, след което инсцинирал катастрофата.

„Извадиха тялото от гроба. Съдебен лекар установи, че момичето не е убито. Въпреки това приятелят й бе осъден на 5 години затвор”, спомня си още Гарибов.

Разказва и как шестокласник от с. Дъскотна обявил, че ще скочи в река Камчия, след като го разкрили, че е обрал местен магазин. Ученикът задигнал няколко пакета вафли, малко пари , лимонада и ги скрил. „Усъмних се именно в него. По време на разпита призна къде са нещата и го пуснахме. Върнахме откраднатите вещи и уж всичко приключи. Вечерта обаче началникът ми каза, че спешно трябва да заминем за Дъскотна и че има проблем. Когато отидохме в селото, всички се бяха събрали, сочеха ме и казваха, че съм бил уплашил ученика. Той  споделил на приятелите си, че отива са се хвърли в Камчия, защото баща му щял да го набие, като разбере какво е направил. Исках да разговарям с майката, но разбрах, че семейството е разведено. Още в школата ни преподаваха, че когато има случай на кражби, първо трябва да сложим в кръга тези деца, които са на разведените родители. Когато се сърдят на бащите си, отиват при майките си и обратно. Веднага разбрахме, че майката живее в плевенско село и заминах, за да прибера момчето, което пък се оказа много добър ученик”, разказва още Февзи Гарибов.

Преживял е и много неща по времето, когато е работил като председател на ТКЗС с. Добра поляна и като зам.-председател на ТКЗС с. Руен. През 1985 г. по време на Възродителния процес работниците един по един започнали да напускат стопанството.

„По време на Възродителния процес моят брат беше арестуван, без да има вина. Беше бомбаджия в мината, но бяха казали, че е съмнителен и може да направи някоя беля. Тогава смениха имената на хората в село Изворище, а в Топчийско още нищо не знаеха. Хората веднага дойдоха тук и се активизираха, а ние се обадихме се на милицията, че бунтуват. Брат ми го арестуваха го и след този случай започнаха събирания в голямото читалище в с. Ябълчево , за да сменят имената. Водихме хората за кураж и казахме на полицаите да не влизат в дворовете им, за да не ги плашат.

Имаше двама души, които припаднаха. Това зрелище трудно се понасяше!  На третия ден отидох в полицията в Руен, за да видя как е брат ми. Разговарях с тогавашния шеф на управлението, който ми  каза, че знае за случилото се, но нищо не може да направи, за да го освободят. По това време от София пристигна цял автобус с полицаи и началникът на Окръжна полиция г-н Мартинов, който много ме обичаше и уважаваше. Казаха ми, че той може да ми помогне. Намерих го да обядва в ресторанта, в който главен готвач беше сватанакът ми. Мартинов обеща да говори да не изпращат брат ми в Белене. Така й стана”, спомня си още Гарибов.

Допълва, че е безкрайно откровен с хората и винаги е гледал да им помага. Казва, че е останал истински комунист и не обича политиците-мазници. Не съжалява за нищо през изминалото време.

Повече от горд е с четиримата си внуци. Показва ни в края на разговора благодарствено писмо до екипа на Белодробната болница в Бургас. Казва, че е длъжник за цял живот на началника на инфекциозното отделение в УМБАЛ-Бургас д-р Иван Йотов. В продължение на  20 дни той денонощно полагал грижи за Гарибов и го спасил от Марсилска треска. Изпраща ни с бутилка домашно приготвен сливов сироп и с думите: Дървото се крепи на корените си, а човек на своите близки, истински приятели и лекари!