Имаше две сестри – Нина и Дина. Те много обичаха да плуват. Една сутрин сестрите решиха да плуват по-навътре в морето. Дълбоко под водата имаше красиви скали, растения и най-различни малки и големи риби.        Както плуваха, изведнъж пред тях се появиха странни риби. Хем грозни, с тела кръгли и бодливи и издадени напред челюсти като на куче от породата булдог, хем красиви – с опулени очички и на мястото на носа им се извиваха като въдица израстъци, светещи като фенерче. На дъното откриха пиратски кораб, около който плуваха прекрасни русалки. Сестрите се приближиха плахо, любопитството им се засили и се качиха на кораба. Една русалка им проговори:

       - Здравейте, как се казвате?

       - Аз съм  Нина. – А аз Дина.- отвърнали те.

       - Защо нямате опашки? - учудила се русалката.

       - Защото ние сме хора и имаме крака. Живеем на сушата.

       - О, много ми е приятно! Аз се казвам Алексия.

      Докато разговаряли една дъска се счупила,   русалката паднала и си заклещила опашката. Двете девойки веднага ѝ се притекли на помощ и я освободили.

      - Благодаря! - казала морската красавица. –  Вие ми помогнахте, а аз ще ви подаря една вълшебна мида за благодарност. Когато я отворите, тя ще ви доведе отново при мен.

      - Ще може ли да идваме и играем винаги, когато пожелаем? - попитала Нина.

      - Да, миличка, винаги, когато поискате, сте добре дошли! - рекла русалката и трите се прегърнали щастливо! – А сега е време да си тръгвате. Отидете в своя свят, а когато ви домъчнее, отворете мидата. Тя ще ви доведе отново при мен.

          Нина и Дина се сетиха, че родителите им отдавна ги чакат и начаса си тръгнаха, но радостни, че имат нов приятел. И то какъв!

 Алармата на телефона звънна и Дина бързо разтърка очички. Разбра, че е сънувала прекрасен сън. Време беше да става за училище. Събуди и сестра си, която още спеше сладко. Приготвиха се бързо и тръгнаха за училище. Дина се изкушаваше да разкаже на сестра си съня, но се опасяваше да не развали магията с мидата. Искаше ѝ се сънят да бъде истина. Кой знае, някога случката от съня може да се сбъдне. Човек трябва да има мечти.

 

Автор: Анджелина Ангелова Бочукова – Vа клас

Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на Община Созопол, Летище Бургас, Медицинска лаборатория Лина, ДКЦ Ел Масри, Пекарни Зия, Power FM.

Благодарим и за неоценимата подкрепа на: