Слънцето още не беше изгряло. Бавно и сънено бутахме количката пълна с обурудването ни. Натоварихме я мълчаливо на лодката, отвързахме въжетата и се отблъснахме от кея.

        Ранната утрин беше загадъчна и нещо тайнствено се носеше във въздуха. Лодката се плъзгаше леко по притихналата повърхност и приближаваше мястото за гмуркане, което се намираше между двата красиви острова в резервата "Уакатоби".

        Използвахме времето да се екипираме и когато пристигнахме бяхме готови са спускане. Взех малкият харпун с три ластика, а оставих големият на Къдетко.

        Водата беше кристално чиста, видимостта около 35 метра и беше истинска магия да сме там.

Разделихме се и всеки тръгна да си търси жертва.

        Водата беше странна, може би заради липсата на слънце, заплувах бавно и се оглеждах за нещо голямо за стреляне. Заредих първите два ластика.

        Една риба тон се стрелна вляво от мен и се спусна към дъното. Съжалих, че не съм я видял по рано и продължих да се нося по течението, което беше доста бързо.

        След няколко минути, когато вече бях влязъл в ритъм с плавниците и бях успокоил дишането си видях сянка, която идваше отдолу. Липсата на слънце правеше трудно различаването и не ми оставяше много време да си поема въздух и затова вдишах и издишах два пъти бързо и един път дълго, изплюх шнорхела и се спуснах.

        Три-пет килограмова риба тон идваше отдолу и пред мен на около десет метра и спрях плавниците. Вероятно се качваше на рифа да се храни и може би беше същата, която видях преди малко. Нямаше смисъл да слизам надолу, изчаках я да се изравни, като дълбочина с мен и посегнах с харпуна напред. Застана ми странично и стрелата влезе малко зад хрилете и.

        Рибата се завъртя няколко пъти, успях да хвана въжето и се стрелнах нагоре със силен тласък на плавниците.

        Събрах въжето, откачих рибата от срелата и я сложих на шамандурата.

        Един redbass, няколко bluefin trevally се озоваха на шамандурата и реших да извикам лодката.

        Видяхме се с Къдетко там и той беше застрелял дузина trevally.

        Починахме си десетина минути, напихме се с вода и се върнаме обратно във водата.

        Заплувах по "стената" и видях голяма сянка, която помислих за потънал дънер или лодка, но интуицията ме върна да проверя. Раздишах и бавно се спуснах към силуета, който с приближаването придоби очертанията на гигантска баракуда, която стоеше перпендикулярно на "стената".  

        Главата и беше огромна, почти триъгълна и не помръдваше. Дълбочината беше около 10-12 метра. Протегнах ръката с харпуна напред и продьлжих да се спускам. Осъзнавах, че с този харпун нямам голям шанс, но адреналина заглуши този глас и се съсредоточих е една малка вдлъбнатина на главата между очите на рибата.

        Това беше единственият ми шанс срещу това чудовище.  Адреналина ми каза да се спусна, колкото може по близо до нея и да стрелям, а разумът нашепваше дa изплувам нагоре.

        С всяка секунда и всеки метър адреналинът заглушаваше разума и бавно потъвах надолу.

        Върхът на стрелата беше на около два метра от целта, рибата направи леко движение с опашката и тогава натиснах спусъка.  Стрелата се заби в масивната глава, рибата потрепера и се отпусна.

        Обикновено стрелата минава през останалите риби, но явно главата на тази беше толкова твърде, че успя да влезе само върхът.

        Бях забравил, че съм под вода и изтрелът ме върна в действителността. Погледнах нагоре, пуснах харпуна и мощно загребах с ръце към въздуха, който беше на около 20 метра над мен. Стигнах повърността за по малко от десет секунди, поех си въздух и погледа ми потърси веднага шамандурите. Стояха неподвижно, което значеше, че рибата не се съпротивлява.

        Харпунът ми изплува и го завързах на шамандурата. Бавно започнах да изтеглям 35 метровото найлоново въже на чийто край се намираше огромната баракуда.

        Движеше се тежко, но се движеше, което значеше само едно, рибата беше умряла на мястото на което я застрелях.

        Нямаше съпротивление, а само тежестта и.

        Извиках Dejan да ми помогне и след като я качихме на лодката, осъзнах какво съм направил. Метър и осемдесет Gaint barracuda, с предполагаемо тегло около 30 килограма, което после се потвърди, като се разминах само с един килограм в полза на баракудата.

        Останах в лодката да си почина малко, а Деан се спусна да ловува. Времето за почивка беше малко.

        Не ми беше дошло сърцето на място и видях Къдетко да изкача от водата, като тапа от шампанско.

        - Къдетко, бързо ела.

        - Пуснах всичко и задвижих големите плавници, които ме изстреляха към него.

        - Хвани въжето и дръж здраво. Къде е твоя харпун ?

        - Оставих го там, като ми извика.

        - Добре, стой така малко, каза той е и се потопи.

        - Мисля, че е по-голяма от твоята.

        - Кое, Къдетко ?

        - Баракуда.

        - Стига де, вярно ли ? Две баракуди на двеста метра една от друга.

        - Да, и е доста голяма.

        - Донеси ми другия хапрун, че не ми се рискува.

        - Пуснах въжето и се върнах обратно, където бях оставил всичко.

        По най-бързия начин се озовах отново при него.

 

            - Зареди ми го само с двата ластика, каза Деан.

            Подадох му го, беше се съвзел малко. Раздиша се и се спусна надолу.

            След около минута излезе с усмивка.

            - Не се наложи да го ползвам, стрелата е в главата.

            Изтеглихме оранжевото въже и плувайки се приближавахме към лодката, като държахме чудовището на около 5 метра под нас.

            Вече бях хапан от уж умряла риба, така че не ми се рискуваше с гигантска баракуда.

            Качих се на лодката да оставя харпуните и да изтегля въжето с рибата. Взех камерата и още докато Деан и рибата бяха във водата им направих доста видео и снимки.

            Рибата изглеждаше почти колкото предната, но като че ли тежеше повече.

            Мореплавателите ни бяха се ококорили и само се биеха по челата и се смееха.

            Казахме им да останем още малко тук за да си направим снимки и тогава потеглихме.

            На кея ни чакаше почти цялото село и когато започнахме да разтоварваме огромните риби, децата почнаха да се блъскат и да се опитат да докоснат рибата.

            Натоварихме всичко е една количка и тръгнахме с кордон от хора, които обяснаваха на всички колко големи риби носим и така цялото село тръгна след нас към къщата на кмета.

            Не можаха да измерят теглото на рибите и ги съсякоха на две            

            Едната беше точно 30 килограма, а другата 31. Това не се случва всеки ден и на всеки. 

            Подарихме рибите на селото за празника на децата, които щяха да ходят на пикник на тяхно специално място.

Автор: Андрей Едрев

Андрей Едрев е бургазлия, автор на романа „Островът“ и риалити звезда от шоуто „Островът на изкушението“. От известно време Едрев се премести за живее на остров Бали, а от тази година има и наследник – син на име Александър.

5.