Бившият депутат от ДПС Несрин Узун се свърза с Gramofona.com след интервюто на Хюсеин Хафъзов, в което се намесва името му. Публикуваме позицията на г-н Узун без редакторска намеса.

Неприятно, наистина много е  неприятно да се отговаря на толкова плоски и примитивни твърдения. Винаги съм изразявял публично моето отношение към проблемите, които съпътстват обществено-политическия живот в България и в частност в ДПС.

С това интервю ми давате шанс да го направя и тук.

Но първо отговорът ми на Вашите твърдения:

- Внушението за пряк мой интерес от Вашата оставка като народен представител,  следващ в листата - много елементарен опит за манипулация. Защото моето мнение за преференциалния вот е обществено известно. Аз не смятам, че преференциален вот от около 15% може да пренареди пропорционален вот от 85%. Така че даже и по някаква случайност да се стигне до това , аз ще подам веднага заявление за отказ в ЦИК. И това ще е следствие както на възпитанието ми за дисциплина, така и на разбиранията ми за морал, включително и в политиката. Именно за морала в политиката ще се спра по-долу.

- Внушението за някаква обвързаност с бай Сабри ( бел. ред. Сабри Мехмедали). Очевидно че 4 години и половина не са били достатъчни, за да знаете, че не съм бил народен представител когато бай Сабри  е бил областен председател.

-  Тук е мястото да кажа, че така нареченият ми „неуспех“ от Вас в политиката се състои от: 

- два мандата общински съветник и председател на Бюджетна комисия;

 - два мандата народен представител ( 39 и 40 НС);

- представител на България в Европейския Конвент (Брюксел2002-2003г);

- 5 мандата член на Централния Съвет на ДПС.

Що се отнася до твърдението,че се “твърдяло” и “подочувал”, че някой бил казал и т.н. съм меко казано - потресен. Това са категории, които противоречат много остро както на чисто човешкото ,така и на религиозното ми възпитание.

 А сега по конкретно за моята позиция във връзка с последните събития в ДПС.

Тя не е свързана само с ДПС и оставки, още по малко с Вас. Позицията ми е принципна и засяга политиката като цяло. Някак си изглежда много несериозно,  да не кажа смешно, някой да говори от името на моите избиратели, без да се е явил самостоятелно като независим кандидат за депутат, а е бил кандидат в партийна листа и избран от същата тази листа на конкретна политическа формация - Движението за права и свободи. Ако той не е споделял ценностите, не е бил съгласен с  платформата, решенията на партията, която му е оказала това голямо доверие,  напуска парламента и на следващите избори се явява с платформа и концепция, които доказва и защитава като независим.

Ако не го направи, лишава партията, от която е избран в съответния избирателен район от един мандат. А това е подмяна и злоупотреба с доверието на избирателите.

Междувпрочем, колкото и да е странно, именно в ДПС има предцедент в това отношение. След парламентарни избори през 1997-ма народен представител от ПГ на ДПС напусна парламента в знак на несъгласие с част от тогавашното ръководство на ДПС . Това за мен е достойното и морално поведение в такава ситуация и заслужава адмирации.

 Аз съм категорично против политическото номадство като цяло.

Ние, като общественици, трябва да насърчаваме просветени политици, които да правят просветена и консенсусна политика. Просвещението, според Кант е бягство от непълнолетието, което човек сам си е причинил. Иначе казано, това е  способноста да разгадаваш света чрез опита, да приемаш реалностите, каквито са, разумно да ги променяш и да носиш произтичащите отговорности. Именно просвещенският дефицит в правенето на политика е причина за много аномалии, една от които е политическото номадство. Явление, което се характеризира с динамична промяна на идеологически и партийни обвързаности на политици. Политическото номадство е правене на политика в условия на ценностна неустановеност от случайни хора. Политика , която не е здраво свързана с идеологически и нравствени стандарти, поради което ѝ липсват граници , които не трябва да се прекрачват.

В историята на ДПС номадският мироглед роди доста политици без ясни идеологически физиономии, повечето от които се самоопределяха не чрез това което са , а чрез онова което не са. Всеизвестна е тяхната съдба.

Разбира се никъде по света политиката не е изтъкана от нравственост и целомъдрие . Но в просветените демокрации и при просветените политици се поддържа баланс, който да не позволи радикализиране на обществото. А за нас в България той е жизнено важен. Не политическото номадство, а просветената и предвидима политика е гарант за правата и свободите на всички български граждани.

Така че, нищо лично, колега Хюсеин.

Несрин Узун

Снимка: dariknews.bg