Отец Стилиян Стойков решава да провокира любопитството на хората към храма „Свети Никола“ в Черноморец. И успява. Създава Райска градина за чудо и приказ. Как и по какъв начин? Пред Gramofona.com той сподели, че идеята му е била продиктувана мисълта на Свети Василий Велики – „Гледайки творението, човек трябва да достигне до идеята за твореца”.

Освен че има естетичен ефект в храма  се отглеждат растения, които могат да се използват като материал за разпространение. „Свети Никола“се превръща в маточник и място за разпространение на изчезващи видове. Този мини рай е създаден и в него основните растения са тези, които са описани в Библията. Мирта- едно силно екзотично растение, което се употребява и сега. То влиза в състава на светото миро. „Нашата патриаршия има право веднъж на 7 или 9 години да вари свето миро и една от съставките на 7-те билки е миртата. Тя е силно етерично растение. Ползва се и в медицината.

Според легендата когато Адам е изгонен от райската градина, той е успял да си откъсне клонче мирта и да го отнесе от там. Другото растение е трънения венец, който е посаден около пътеката, която води към храма. Тръненият венец символизира трънливият път на вярата, който човек трябва да извърви, за да влезе в лоното на нашата религия. Плачещата върба и палмата, които символизират посрещането на Христос“, разказва отец Стилиян.

В храма има различни видове рози. В нашата религия розата е символ на християнството. Нашият кръст има силует на разцъфнала роза. Това е голям символ, именно затова в двора на „Свети Никола“ има много рози – без тръни, черната перла. Гордостта е една роза – роза рогоза, която е с 5 венчелистчета и е много ароматична.

В градината също фигурира маслината. Има също различни билки от рода на босилека, който се използва в църковните ритуали.

„Притежаваме Райската ябълка, която е един много интересен символ-дървото на познанието. Имаме и  различни видове обикновени ябълки, но

сортовете им са специални. Такъв сорт е  Цар Александър, известен след революцията като сорт апорт. Това е селекция като руски мужици, които правят този сорт ябълки и подаряват на царя. Интересни са също така френски сорт попски круши- абатфител. Те са селекция на френски монаси, които са клонирали в техния манастир и по-късно са ги разпространявали  в Западна Европа. Градината разполага още с отделни екземпляри ябълки, кайсии, череши, вишни.

Френската вишна е много ценна, защото вече бива унижожавана. Желязното дърво е другото интересно, което човек може да види. То се нарича така,  защото има много здрав ствол, който е 10 пъти по-здрав от този на дряна.

В двора на храма се растат различни видове палми, цветя, момината сълза, която символизира сълзите на Мария Магдалена, различни видове билки, които влизат в различна употреба.

„Идеята ми просъществува благодарение на огромен брой приятели, които се занимават с растениевъдство. Те са и голяма част повече от професионалисти – сем. Серафимови от Велека, овощният институт в Поморие. И много частни лица, хора, които и сега със сърце и душа казват, каквото имаме ще дадем, защото ти ще го пазиш“, допълва отчето.

За него обаче поддръжката на градината е свързана с много работа-пръскане, торене, поливане. Но както казва: „ Господ да дава здраве, сили и успехи на тези фирми, които ми помагат с торове, материали. Това са Божиите ръце и ако ги няма не мога да се справяю“.

За 10 години откакто стопанисва храма, отец Стилиян е успял само за година да изгради камбанария на храма и аязмо. Попитахме го дали има нещо, което липсва на „Свети Никола“?

„От моя гледна точка почти всичко си има. Липсват му хора, които да влизат тук. Ако ще и златен да е, колкото и да е красив ако няма хора тук, храмът става бездушен музей. За мен той е културно, религиозен, просветен и медицински център, в който хората трябва да намерят това, което потърсят“, обяснява отец Стилиян.