Кога е моментът да разговаряме с детето за вълшебството и реалността, за дядо Коледа, за митовете и легендите? Ето съветите на бургаския психолог Радосвета Вардева:

Когато бях на 6 години и половина в градината имаше чуден празник с гост дядо Мраз и един палячо, който подозрително приличаше на любимата ми учителка. С приятелчетата ми забелязахме и неподходящите чехли на добрия старец предвид идването му от далечни северни страни. А и всички бяхме съгласни, че това всъщност беше маскирана с брада и червен костюм лелка от столовата. Това изобщо не развали празника ни. Всички бяхме весели, говорихме, смеехме се, танцувахме и пеехме.

Получихме по торбичка с лакомства и хубаво опакован подарък. Ех, какво ли крие този пакет за всеки от нас! За мен дядо Мраз беше приготвил червена кожена чантичка. Подаръкът на момиченце от моята група също беше чанта – нейната беше сребриста. Много харесах нейната, а тя пък – моята и, готово! Двете веднага решихме, че е най-добре всяка да харесва чантата си и си ги разменихме. Така празника стана още по-щастлив.

Докато не дойдоха родителите ни, които веднага изразиха съмнение, че това са подаръците ни от дядо Мраз. В крайна сметка разменихме обратно чантичките.

Бях абсолютно гневна, безсилна, ядосана. Това вече не беше празник за мен. Подозренията относно истинността на дядо Мраз вече не бяха забавна игра. Вече знаех, че Той . не . съществува.

Ужасен сюжет.

Някои казват, че разговорът с децата относно съществуването на дядо Коледа е толкова важен и труден, колкото е и този за секса и половото възпитание. Тази история идва, за да покаже, че децата сами стигат до отговора за съществуването на дядо Коледа, а ролята на родителите им е да ги съпътстват в това изследване.

Добрият старец е част от празниците на народите от северното полукълбо във времето, когато дните са най-къси и природата заспива своя зимен сън. Смята се, че дядото е наследник на древни германски богове, а летящата му шейна озарява небето на Бъдни вечер, отбелязвайки идването на вълшебството, подобно на Витлеемската звезда преди малко повече от две хилядолетия. В съвременния свят дядо Коледа символизира надеждата, добротата, любовта, радостта и щедростта. С разпространението на западната култура и в нашата страна дядо Коледа е този, който носи веселието и утвърждаването на живота в началото на зимата. Той носи обещания подарък на Бъдни вечер.

Човек е развиващо се същество. Мисленето на хората в исторически план, както и в индивидуалния живот, минава през качествено различни стадии. Ако е завоюван определен етап на развитие на съзнанието от човечеството като цяло, то този стадий се проявява спонтанно в отделната личност. Всеки стадий носи със себе си характеристики от предходните, както и заченки на следващите поред.

В началото човек не се възприема като отделен от  заобикалящия го свят – бебето смята, че е едно с майката, а първият човек, че е неделим с природата. През празничните дни това е детето в мола, което забелязва широко отворените очи на облечения в червено старец, изразява предпочитанията си пред атрактивния му вид, с радост отбелязва съществуването му, а може би дори го обозначава с: „Дядо, дядо!“

В следващия стадий човек възприема вътрешни явления за действителни и приписва ментални свойства на физически обекти – човек проектира доброто и злото в конкретни предмети или хора; вярва, че гръмотевичната буря може да бъде омилостивявана чрез ритуали. По новогодишните празници 4-5 годишното дете безрезервно знае, че на света съществува дядо Коледа и иска да бъде добро, за да бъде възнаградено с подарък за това. Поради спецификата на своето мислене то вярва, че един конкретен старец, който живее на едно определено място в дадената нощ обикаля целия свят, за да остави подарък за всяко едно дете.

В третия стадий на развитие, както се случи в моята история, проекциите изведнъж се оттеглят и човек разбира, че родителите му не са богове и дядо Коледа не съществува. Майката ми не върна в мен тогава вярата в дядо Коледа. Мразех я, защото все пак вярвах, че на света има други майки, които бяха винаги любящи към своето дете и че дядо Коледа може би не е дошъл на нашия празник, но някъде там той съществува. В тази фаза на развитие проекциите все още съществуват, но те са проектирани в митологични отдалечени персонажи.

В последствие човек се опитва да обясни света чрез  разбирането, че всичко е в неговата глава – доброто и злото са просто психични разстройства, скептичен е за всичко, което не може да се обясни чрез конкретно наблюдение. Дядо Коледа не съществува, защото никой не го е виждал. Човек разбира, че сам придава смисъл на заобикалящото го и това го прави самотен, кара живота да изглежда безсмислен. Тук често се появява желание за връщане назад – във времето, в което на света е съществувал някой, който е изпълнявал желанията, някой, който е отговорен за провалите. Подхранването на вярата в дядо Коледа също е проява на желанието да се остане във времето на невинност.

Оставането в мъчителната фаза, в която човек се чувства отделен от другите и света, е предпоставка за проявата на следващите две, а те носят със себе си истинския подарък. Последващото развитие на съзнанието не се проявява така спонтанно както предходните и за тях е нужно силното его, оформило се преди това. То е било закалено чрез приемане на случващото се в отделните периоди, посрещнати са били конкретните им нужди, завоювани са максимално техните потенциали. За родителя това е означавало внимателно наблюдение на детето, до колкото може честно посрещане на въпросите му и най-вече приемане на отговорите, които то само си е давало.

Петият етап от развитието на съзнанието разкрива разбирането, че не самите ние придаваме смисъл или безсмислие на случващото се, а доброто и лошото се изразяват чрез нас и идват от нещо по-голямо, от което само сме част. В последната фаза, човек отново се връща в единение със света и заобикалящото го, вече минал през осъзнаване на реалността на собствената си личност.

Когато бях на 6 и половина разбрах, че няма действителен старец, който обикаля празненствата, за да поднесе подаръци на децата, но вече усещах и въодушевлението, което беше обзело всички – веселието, радостта, празника от живота, желанието да бъде споделен. Сега, когато самата аз имам 6-годишна дъщеря и знам, че не дядо Коледа ще остави подаръците под елхата, ще внимавам да не изпусна Коледния дух и доколкото мога да се слея с вълшебството му, за да го подхраня и за следващата година.
 

Автор: Радосвета Вардева

Радосвета Вардева е бургаски психолог. Има опит в училищната психология и работата с деца.

Снимка: http://3.bp.blogspot.com