Специалистът Радосвета Вардева дава практични съвети чрез Gramofona.com:

Тормоз в училище от връстници е, когато едно дете или група от деца нарочно се отнасят лошо към друго дете, което е по-слабо и не може да се защити. Тормоз е, когато за някое дете се пишат обидни неща, разпространяват се злобни слухове, клюки или измислици по негов адрес, или другите деца нарочно го изключват от игрите.


Най-честите случаи на тормоз стават на училищна територия. Дори, когато тормоза е извън училище, въвлечените в него са съученици. Поради това, за да се ограничи тормоза, необходимо е училищната система да се намеси директно. В училищата с ефективна политика по отношение на тормоза, случаите на тормоз спадат с повече от половината. Скандинавските страни, които имат традиция в интервенцията на училищния тормоз, са свели феномена до минимум.

Тормозът е поведение, което се научава – в семейството, в учебните заведения, медии, филми, електронни игри. За да бъде преустановено трябва да бъде показан нов модел на поведение, който да подмени стария. По-долу представям някои основни принципи, които могат да противодействат на тормоза.

Какво да се прави с детето-тормозител?
Незабавно действие спрямо насилника. Трябва категорично да се каже и покаже на булито, че това, което прави е грешно. Често детето ще отрече действието си, ще започне да се оправдава или ще каже, че това не е голяма работа, може да повика свидетели. Независимо от това, не бива да се позволи на детето да се измъкне. Ясно, без да се накърнява достойнството му, трябва да се посочи неприемливото му поведение. В последствие възрастният трябва да подкрепи булито само да открие начин, чрез който да разреши проблема. В по-долните класове у тормозителя може да се предизвика чувство на емпатия (например: „Как би се чувствал, ако някой по-голям и по-силен от теб ти направи това и това?“). Според случая, дисциплинарни мерки са допустими, но единствено наказанието на булито няма да прекъсне тормоза, тъй като така пропуска възможността да разбере последствията от поведението си.

Какво може да направи семейството на детето-жертва?
Децата трябва да са подкрепени по всеки начин, за да споделят с родителите си за бедите, в които са въвлечени през деня. Когато става въпрос за тормоз, уверете детето си, че му вярвате и че ще му помогнете. Не търсете оправдания за поведението на булито, а напомнете на детето си, че то не е виновно за случилото се. Не бързайте с разрешаването на проблема, освен ако не съществува физическа заплаха, а съставете план за действие. Докладвайте за случая на училищното ръководство. Не казвайте на детето да отвърне на тормоза, нито пък се конфронтирайте с булито или родителите му самостоятелно.

Най-важното, за да се избегне тормоза е, детето да изгради силно чувство за собствената си същност. През нея детето ще има смелостта да не отвърне на тормоза, да не се предаде, да не предизвика булито отново, нито да плаче или го моли да спре. Тъй като пасивността предизвиква по-нататъшна агресия, детето-жертва ще има смелост да каже на детето-мъчител, че това, което прави е грубо, че на него това не му е необходимо и че се маха от сцената на тормоз. Добрите отношения с връстниците, дори с булито може да предотврати тормоза. Превенция на тормоза е и детето да има поне един много добър приятел. Когато децата, които са жертва на тормоз станат психически по-зрели, най-често моделът на тормоз се прекъсва.

Какво могат да направят другите?
Наблюдателите са третата много важна страна, когато не става въпрос за особено тежки случаи на тормоз. Последствията за наблюдателите често са подобни на тези у жертвата, независимо от позицията им в случая на тормоз. Децата, които влизат в ролята на наблюдатели се страхуват за себе си, страхуват се да не станат новата цел на булито, чувстват, че ако се намесят само ще влошат ситуацията и не знаят какво да правят. Научете ги да разпознават тормоза, да знаят, че могат да не участват и при случай на тормоз да докладват за случая на възрастните. Тъй като тези деца са най-многобройната група, ако те бъдат овластени, тормозът ще намали сериозно своя обхват.

* Булинг, були, “bulling”, „bully” от английски език – термин, описващ феномена на тормоза и детето, което тормози.

 

Радосвета Вардева е бургаски психолог. Има опит в училищната психология и работата с деца.