Силно желание и мисли налегнаха през последните дни мой познат. Решил да става затворник. Хммм. Хубав, симпатичен и работлив мъж е. Питам го: Да не те е напекло слънцето, приятелю, че са те обзели такива мисли? Не, отговори ми той. Просто по новините чух, че за издръжката на един затворник се плащат по 800 лева месечно. Интересно, но е факт е, че надзирателите получават 650 лева, съобщиха пак по новините, продължи да разказва моят познат.
Парадоксално или не това лично на мен ми се струва доста нелогично. Оказва се, че държавата се грижи доста по-добре за осъдените, отколкото за техните надзорници. С това за пореден път се затвърдиха безумията и абсурдите в България. В крайна сметка надзирателите работят не само в мизерни условия, но и сред престъпници. Да не говорим за риска, който поемат по време на смяна. И какво се оказва-работиш мизерно, по много и сред затворници за една сума, която не стига за никъде. Като казвам по много, имам предвид 12 часа. Да, това е по-добре от 24-часовите дежурства, които надзорниците ще дават още ден-два. От 1 юли по заповед на шефа на Главна дирекция "Изпълнения на наказанията" (ГДИН) гл. комисар Митко Димитров смените ще преминат от 24 на 12 часа. Новината бързо събуди
недоволството от надзирателите, тъй като повечето от тях пътуват от други места и смяната на работното време ще увеличи двойно разходите им за пътни. За тези, които не знаят, пак казвам, че заплатата не е голяма, тя е само 650лв.
Да, това е междудругото е формулата за успешно преживяване в България. От известно време насам не ми се е случвало да чуя, че някой ходи на работа с кеф. Но това е друга тема. Тук говорим за това как примерно в бургаския затвор 1 надзирател отговаря за 300 пандизчии. От тях кой болен, от какво болен-там се пази тайна и не може да се каже. Защо отговорният служител трябва да издържа на психическите стресове? Някой ще каже-няма незаменими хора. Като не е доволен, да си ходи. Да си ходи, ама друг ще дойде на неговото място. И той няма да е доволен. И той ще роптае и недоволства. Спинозните и болни убийци, изнасилвачи, крадци и други са в затвора, защото са направили нещо нередно. Защо българските надзиратели трябва да „излежават присъда“ с ниска заплата и незачетен труд?
Преди година надзирателите отново стачкуваха и настояваха социалните им плащания за рискови условия на труд да се изравнят с тези на полицаите. Сега отново търпението им е изчерпано и те пак излизат на улицата.
Снимка:dnevnik.bg.
