Автор: Киро Проданов
II част
Нека да припомним, че проектът „Парк Зона 3“ на общината, макар голям и сложен е само част от много други проекти, предстоящи за реализация в следващите 7-8 години. И всеки от тях ще се очаква да допринася за успешната кандидатурата на Бургас в състезанието „Европейска столица на културата“. Успехът на тази амбиция в случая ще зависи и от това до колко всеки участващ екип или поне високо оценените и наградени от журито, ще съумеят да приложат иновативен и съзидателен подход. Не само за чисто архитектурните и ландшафни композиции, за модерната и многофункционална сграда на мястото на „дупката“. А преди всичко за иновативно решение, вдъхновяващо с оригинална визия за справяне с „предизвикателството Альоша“- един паметник с доказано спорен исторически наратив. От гледна точка на заданието очакването е да бъде оценявана именно архитектурната концепция, иновативността и адекватността на предложенията в контекста и целите на проекта. А не просто да се търси посредствена форма на примирение между двата паметника с напълно противоположна историческа и художествена стойност. Авторитетно международно жури би оценил този факт като негатив.
Ето защо при липса на изрична забрана „да не се пипа паметника“ каквато има за дървесната растителност, логично е творческият подход към „ключовото предизвикателство“ да бъде оценен положително от журито. Следователно, провокирайки обществен дебат за намиране на устойчиво, естетическо и социално приемливо решение за градската среда с Техническото задание, възложителите би било очаквано да приемат всяко преосмисляне на миналото чрез експонирането му с най-подходящите средства на културата и съвременните технологии. В този смисъл може да се каже, че на „Альоша“ ще му излезе късмета – хем ще го запазим (на друго място), хем ще остави като наследство една
прекрасна културна сцена на „Тройката“. Задачата на проектантите е така да свържат тази сцена с бъдещата сграда, че целият комплекс от площадното пространство да се превърне във вдъхновяващ и устойчив извор на културни и социално значими прояви през всички годишни сезони. Това ще бъде огромен позитив за европейска културна столица.
Какво би се случило, ако все пак надделеят носталгични спомени, неясни зависимости или необяснима политическа целесъобразност? Запазването на сталинският автоматчик в сегашния му вид на това централно място би било пагубен подход – всеки паметник, свързан с окупационен режим и тоталитарно идеологическо наследство противоречи на европейските ценности. Запазването му не ще бъде от полза дори за неговия собствен статут – мразен от едни и почитан от други. Властно доминиращ на площада като победител и напомнящ за война, в която неговият генералисимус не ни допусна сред победителите. Този паметник винаги ще символизира разделението сред гражданите. Но и ще провокира осъзнаването на историческата истина за тоталитарната му идеологическа същност от бъдещите поколения. Поради това не след дълго може да го сполети съдбата на сродния паметник на съветската армия в столицата, демонтиран именно поради гражданската непримиримост и липсата на правно основание за опазването му.
Бургас като кандидат за „Европейска столица на културата“ има сега уникалния шанс да се справи с това архитектурно и политическо предизвикателство по един изключително елегантен начин. Техническото задание към проекта „Парк Зона 3“ дава точно такъв шанс. Липсата на модерно решение за преместването му в подходяща среда ще е признак за неспособността на Бургас да се справи с чувствителна историческа тема. И какво излиза в крайна сметка с този значим проект? – Че независимо от решенията, на „Альоша“ непременно ще му провърви късмета: или ще престане да стърчи на „Тройката“ чрез „културно“ преместване да тежи на друго подходящо място или временно ще продължи да „диктува“ парада на площада. Но с риск да последва един ден съдбата на столичните си мемориални другари, без пощада.
Можем само да се надяваме, че проактивни бургаски архитекти, притежаващи стойностни исторически познания и оригинално мислене непременно ще претеглят всички плюсове и минуси по въпросния казус. И че ще предложат приемливо решение, което достойно да се впише в кандидатурата на Бургас за признанието „Европейска столица на културата“.
Киро Проданов, Бургас, 11.11.2025 г.
