Автор: Киро Проданов

                                                I

   На четящите бургазлии е известно, че от началото на 2025 г., Община Бургас започна активна кампания за утвърждаването на града ни като кандидат за престижното звание „Европейска столица на културата 2032“. Част от мащабната инвестиционна програма  несъмнено е обявеният в края на м. септември Международен архитектурен конкурс от общината и новосъздадената за целта фондация „Бургас 2032“(линк към сайта на конкурса  - https://competition.bg/parkzone3burgas

Според Техническото задание от участниците се очаква да представят креативни идеи за превръщането на конкурсната територия „дупката“ в пространство за съвременно изкуство и култура - ПАРК ЗОНА 3. Обобщено казано върху тези 9 000 кв.м. площ всеки кандидат трябва да представи проектна идея от три архитектурни части – Паркова среда, Пространство за култура, Административни услуги. И нещо много важно - добре да прецени съотношението между площите на зоните, посочени от Възложителите с тяхната функционална принадлежност и взаимосвързаност. Допустимо е абстрахиране от някои предварително зададени насоки, следвайки по-скоро заложените цели и задачи в самото задание. И точно тук се крие голямата загадка и предизвикателство пред екипите на участниците.

Защото наред с конкурсната територия, успехът на проектната идея ще зависи и от умелото й интегриране с т.н. контактна зона и специално с най-значимото й пространство - площад „Тройката“. А заданието определя като ключов елемент на площада т.н. паметник „Альоша“. Няма изрично условие нито за неговото запазване, нито за неговото премахване или вписването му по определен начин в новата градска среда около „Парк Зона 3“. Явно това ще бъде творческа задача пред участващите в състезанието екипи. Ето защо тя се явява едно от големите предизвикателства, упоменати  в Техническото задание на конкурса. Всеки от тези елементи може да изиграе решаваща роля в оценката на проекта, а начинът за справяне с тези предизвикателства със сигурност ще повлияе на  мониторинговия доклад за престижното отличие „Бургас Европейска столица на културата“.

    Поради това е важно да припомним, че откритият през 1953 г. монумент „Альоша“ е издигнат от комунистическия режим в чест на „непобедимата съветската армия – армия освободителка“ и „в прослава на нейния гениален вожд, вожда и учителя на цялото прогресивно човечество - Йосиф Висарионович Сталин”(из Паметна записка, поставена в основите). Армията обаче се оказа окупационна в годините 1944-1947 и с решаваща роля за налагане и поддържане на тоталитарния комунистически режим до 1989 г. А вождът Й. Сталин – най-големият душманин на Бургас. Защото още през ноември 1941 г. предлага на английския външен министър А. Идън Бургас и района на юг да бъде предаден на Турция. Слава богу сделка не са сключили. Но дори и да са знаели това, червените другари едва ли биха пропуснали да му посветят такъв огромен паметник.

    Затова днешната реалност прави съдбата на този 17-метров монумент още по-сложна – на метри от него през 2017 г. е построен паметник на жертвите на същия този комунистически режим. Цветя и почит на първи февруари към тези жертви. Венци и цветя на 9 май и 9 септември пред „другия“ паметник, издигнат от палачите на тези жертви. Налице е следователно една абсурдна ситуация на два несъвместими съседни обекта върху контактната зона. Това сериозно предизвикателство в техническото задание може да бъде решено най-малко по два начина:  запазване на статуквото или демонтаж на монумента чрез създаване на ново културно пространство. В подкрепа на смелите и креативно мислещи участници в конкурса посочваме важно послание към тях в текста на техническото задание: „Контактната зона и конкурсната територия следва да бъдат функционално и пространствено съгласувани, да бъдат третирани в синергия, като се допълват функционално и композиционно…“ и „се допуска разработване на концепция за промяна на облика на контактната зона, включително пространствени и ландшафтни намеси, добавяне или премахване на елементи на градската среда, с цел повишаване на качеството, функционалността и градската интеграция на територията“.    

     Може ли да има съмнение, че паметникът на съветската армия е точно такъв елемент в градската среда!? Той властно доминира над цялото ландшафтно пространство и се явява негативен фактор за съобразяване на параметрите и по сегашното задание. А оставен непокътнат по някакви причини, неиздържани по никакви критерии, може сериозно да изкриви същностната идея на проектното задание. Следователно, всеки непредубеден архитект би могъл да разреши това противоречие като на мястото на високо стърчащия монумент „Альоша“ проектира една разкошна културна сцена върху площадката му от 126 кв.м., съвременно оборудвана и годна да работи през всички сезони на годината. Така би се отворил погледа към северния край на главната улица „Александровска“ и от всякъде на площад „Тройката“ сценичните изяви биха били видими за всички посетители. Площадът има крещяща нужда от такава визия!

     Без съмнение творческото въображение и оригиналното мислене по разрешаването на това предизвикателство ще отговорят на основната цел и задачи в т.1.3. и т.1.4. от заданието, а именно: „Проектите трябва да преосмислят съществуващите предизвикателства и да предлагат смели подходи, които да вдъхнат живот на пространството, превръщайки го в ЗНАЧИМА, ДИНАМИЧНА И ВДЪХНОВЯВАЩА ЗОНА В СЪРЦЕТО НА ГРАДА“.

     Каква по-динамична и вдъхновяваща зона в сърцето на Бургас може да има от една културна сцена на „Тройката“, видима от цялото околно пространство?! При това добре интегрирана с бъдещата многофункционална сграда на мястото на „дупката“. И понеже тя е с основно предназначение „парк, изкуство и култура“, защо да не  ситуираме там тежката бронзова статуя на „Альоша“? Или пък нейно копие, а оригинала да отиде в един открит музей за историята на социализма. Тази идея ще споделят и подкрепят свободните и демократично мислещи хора. Когато един такъв спорен монумент не се разрушава, а се претворява съобразно конкретното техническо  задание и се вписва по нов начин в градската среда, всички би било нормално да го приемат като естествен еволюционен процес на развитието и прогреса.

За връзката на този проект с амбицията на Бургас за „Европейска столица на културата“ – в  продължението на следващия брой.

(следва продължение)