На 20 декември в Бургаския окръжен съд трябва да започне делото за смъртта на 33-годишния Евелин Дуков. Година след като младият мъж беше премазан на кръстовище в Приморско, делото срещу убиецът му все още не е започнал. Случаят „Евелин“ и случаят „Мартин Чикалов“ са поредните, които доказват, че Наказателният кодекс е неадекватен при наказанията спрямо пияните и дрогирани шофьори. Анализ на Димитър Николов от „Правен свят“. Публикуваме пълния текст без редакторска намеса, защото смятаме, че темата е изключително важна и болезнена.

На 10 септември балетистът Мартин Чикалов е убит докато пресича пешеходна пътека от водач на автомобил, който никога не е притежавал книжка, карал е с превишена скорост, укрил се е след произшествието, а в кръвта му са открити следи от употреба на наркотични вещества. Шофьорът, след призната вина и съкратена процедура, получи 6 години ефективна присъда лишаване от свобода на първа инстанция. Преди една година на кръстовище в град Приморско, 33-годишният колоездач Евелин Дуков, спазващ правилата за движение по пътищата, буквално е пометен от пиян шофьор, който избяга от местопрестъплението. 

Водачът, въпреки че е бил с рекордните 2,7 промила алкохол в кръвта, движил се е с 94 километра в час, близо двойно повече от позволеното, избягал от произшествието, но има безспорни доказателства, че именно той е извършил бруталното убийство с автомобила си, е на свобода с мярка за неотклонение "подписка", а делото още не е започнало дори. Жертвата на този пиян водач не е просто "загинала", жертвата е брутално прегазена без шанс за живот - трябва да се научим да назоваваме нещата с истинските думи. И това, че е на свобода, е цинично. Казаното не е упрек към съда или прокуратурата, а повод да се замислим и ние и те за ролята на превенцията въобще. Вероятно съдът е счел, че мъжът, причинил смъртта, не може да се укрие и да избяга от правосъдието, защото е беден, но също така е преценил, че роднините на прегазения младеж могат да изтърпят и още болка и унижение.

Тези два случая, с които започвам, не са единствените. През изминалата година новинарският поток отново изобилства от информации за причиняване на смърт от шофьори, управлявали превозно средство след на употреба на алкохол или наркотични вещества. Десетки са случаите на причинени телесни повреди и фатален край, а хиляди са проверените и уличени шофьори само за тази година, които при контролен тест показват употреба на забранено количество алкохол или наркотици. На фона на тази ситуация се е превърнало в стандарт присъдата за убиец, причинил смърт при пътно-транспортно произшествие, да бъде условна, а при по-тежки случаи или при голям медиен интерес и малко по-строга.

Причините за огромното усещане за несправедливост не само сред близките на жертвите, но и сред цялото общество при едно такова деяние, са различни и се коренят в Наказателния кодекс. Може би тук трябваше да се намеси председателят на ВКС и да предложи преосмисляне и нова наказателна политика по тези престъпления. Или пък да изпрати проверка в съда в Бургас, например, за да установи как е възможно една година след бруталното прегазване на велосипедиста в Приморско делото още да не е започнало.

Тези деяния у нас са възприети от законодателя като причинени по непредпазливост (деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици или ги е предвиждал, но е мислил да ги предотврати). И съответно у нас не е прието на тези деяния да се гледа като на извършени при умисъл (искане или допускане на общественоопасните последици). Да оставим настрана пък случаите, в които съдът може да отложи наложеното наказание, ако лицето е с чисто съдебно минало или пък да намали присъдата при признаване на фактите и съкратена процедура. Те също се нуждаят от преосмисляне – дали трябва да се провежда съкратено съдебно следствие и съответно присъдата да се намалява или подобни случаи да се изключат от закона.

Истината е, че българският модел следва европейските практики и стандарти, но трябва да се запитаме дали постига целите си? А именно превенция, предупреждение към останалите членове на обществото и въздаване на справедливост. Освен чрез Наказателния кодекс, нашата държава има ли цялостна и адекватна система за превенция на тези деяния – като се започне от обучението на шофьорите и на другите участници в движението и се стигне до случаите на глоби или наказания?

Казаното по-горе не са голи думи. Може произволно да се погледне съдебната практика на съдилищата (по единия случай, посочен в коментара, съдът е отсъдил 6 години, а при другия - една година по-късно - делото не е започнало) и дори на ВКС и ще открием как при случаи на смърт при пияно или дрогирано състояние на водача, въпреки че е избягал от местопроизшествието, съдът налага санкция условно осъждане или дори да е ефективно, то пак не въздава справедливост, защото наказанието е прекалено ниско. 

С ясното условие, че ние принадлежим към континенталната правна система, отбелязвам, че все повече хора се обръщат с надежда към нормите в англо-американското право. Така например, в някои щати на САЩ причиняването на смърт по време на ПТП може да се третира и като убийство. Обвинението за убийство е заради самото неспазване на правилата за движение по пътищата, а не заради умисъла. Тоест, приема се, че небрежното му отношение към нормите е причина за смъртта, а не че е искал да убие някого.

Осъзнавайки колко далеч сме от този американски модел, все пак считам, че е необходим дебат по нашата система. Вероятно юристите, които са ангажирани и работят пряко с наказателното право ще кажат, че е прекомерно да се искат по-високи наказания, че затворите са препълнени, че държавата има и други мерки за въздействие. Аз не съм съгласен обаче, защото държавата очевидно се проваля в другите мерки и защото всички ние виждаме липсващата справедливост.

В тази връзка удачно е да се ангажират и народните представители с конкретни законодателни предложения. Да обърнем внимание на  случая от Бургас, роднините на трагично убития на пътя млад колоездач, осъзнавайки че тази инициатива няма да се отнася за техния случай и по-скоро ще служи за превенция, предлагат промяна. Те искат именно по-строги и прецизни наказания, например, при причиняване на смърт по чл. 343, ал. 3, буква "Б"  наказанието да е лишаване от свобода от пет до двадесет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от десет до тридесет години.

Само с предприемането на адекватни мерки ще се постигне превантивен ефект за ограничаване на деянията, при които поради опасно управление на МПС под влиянието на алкохол, шофьори блъскат хора по пешеходните пътеки, причиняват смърт и не оказват последваща помощ на пострадалите, смятат близките. Необходим е дебат за възстановяване на справедливостта при случаите на убийство от пияни или дрогирани шофьори. De lege ferenda (с оглед на бъдещи законодателни предложения) трябва да се помисли и да се увеличат още наказанията, да се конкретизират съставите на тези престъпления. Текстът, който действа към момента, предвижда лишаване от свобода от три до петнадесет години, а в особено тежки случаи от пет до двадесет години.

Трябва да се криминализира и самото създаване на опасност, а не да се санкционират единствено случаите, в които има резултат от деянието – смърт или телесна повреда. Трябва да се решат и проблемите при мерките за неотклонение. Не може за причиняване на средна телесна повреда втора година човек да лежи в ареста, докато трае делото, а за причиняване на смърт в пияно състояние извършителят да бъде с мярка "подписка" и делото да не е започнало една година.