Най-накрая! Дойде дългоочакваният уикенд! И с него и дългоочакваният риболов! Дъщерята  също реши да дойде, след като цяла седмица слушаше съвети и препоръки как се  лови риба.  Накратко, с теория, тя обмисляше чутото  през целия път. Решихме да  отидем на  яз. "Искър", край Панчарево и после да отседнем в София  при приятели. Язовирът бил известен с факта, че е възможно да се хване всичко по всяко време, и разбира се, ако попаднеш на късмета и на огромни шарани, уловът  просто няма да е за носене. Е, накратко, ето такива бяха  чутите приказки..

Утрото беше мразовито и ясно, в студа, да отиваш на риболов  със сигурност е гадно, но все пак решихме да отидем. Карахме  сравнително добре, бързо, и след някой и друг час бяхме около  мястото.  Две коли  наоколо търсеха място за паркиране, ние направихме същото. Жасмин понякога крещеше, извинявайки се,  че е била уплашена (Жасмин  е името на 11 годишната ми  дъщеря ). Намерихме си удобно място на другия бряг -  а там още няколко коли, изглеждаха като “бълхи при коткa” ....,  хората още повече,  такива като нас обичащи  риболова! Спряхме при една малка група от хора и едно весело тичащо наоколо куче, аз излязох, и отидох  да разговарям с рибарите, и  както се оказа, някой от тях бе хванал 2-килограмов чудски сиг, просто чудесен. Решихме, че уловът ще е тук.  Извадихме въдици, такъми .... и .... започнаха моите  мъки.  Наместих червея на стръвта, измерих дъното  и подадох  на Жасмин, лови и не ме притеснявай.  Нямах време  да реагирам и да балансирам въдицата си, когато чух отстрани  бойни викове  - Аз улових, аз  хванах риба!  
Хвана  .... наистина  малка рибка , мъничка нещастна  рибонка, която се виждаше че е живяла само за този момент. Мъжете наоколо  се спогледаха одобрително, имаше и  такива, които дори похвалиха детето и казаха  че е страхотно, че е много голяма риба и се съгласиха, че тя е много красива. Бедните! Те все още не бяха  разбрали, че риболовът за тях, и за мен е вече свършен. Жасмин  с делови тон  започна да интервюира  рибарите- как се сплашва рибата, как правилно се слага стръвта , а дори и докосна теми свързани с морския риболов.  Момчетата й обясняваха с желание, и весело  се смееха. Детето подскачаше  на място от вълнение,  и накрая всичко свърши с  тържествени снимки  и селфита с мъничката рибка.  След това  дойде моят ред, та нали по време  на риболовния рейс , ме  взеха само за конкретна цел, а именно - да  стоя рамо до рамо и да слагам примамката, да подкрепям и  разбира  се,  да се възхищавам на ловните успехи на любимия си човек. !!!! Апогей на това действие се оказа залавянето на доста голям шаран,  а  половин час след това на един не голям бибан  и както се оказа в последствие ентусиазираните и възторжени "Ах "и ''Еха '', сякаш нямаха край .След това беше обявено, че това със сигурност е специален вид, тъй като има сини очи. Рибарите не се сдържаха и започнаха силно да се смеят. Жасмин  отиде да докаже на невярващите, че е права .... десет минути по-късно те всички се съгласиха, че очите  на рибата наистина са  сини и че това е един изключителен вид  (макар че на мен ми  се струваше, че в рибешките очи се чете мъка) .Тя обикаляше около възхитените мъже с  мятащата се в ръцете й синеока риба. След това дойде  редът на  несравнимо красив костур, уловен галантно, с невероятни трикове, от  възлюбения ми. Половината от мъже като че твърде бързо прибраха такъмите си  и почти избягаха, изчезнаха в неизвестна посока . Тези, които останаха, бяха сякаш  замръзнали в напрежение. Бяха дочакали   ..,  един от най-добрите, и със сигурност най-авторитетните моменти на рибаря, който се  завтече да  образова рибарите в  посредствените тайни на риболов, а аз  като предположих за ненужно да оставам повече сред  последващите събития, и все още мислейки за невиждани до сега от мен сини рибешки очи,  се качих в колата, като казах, че ми е студено и с тихо грухтене от задушаващия ме смях  се обърнах да не ме видят. Обучението напредваше с различен успех, докато един човек се учи,  детето се изяви като най-упоритият рибар  и успя  да улови друг, несъмнено красив бибан, този път с кафяви очи и ... докато мигаше ... . той просто изчезна във водата(талантлив ще да е бил). След всичко това, но по някаква причина не мислех, че риболовът не е успешен!

 

Автор: Самира Душева

 

Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на Община Созопол, Летище Бургас, Медицинска лаборатория Лина, ДКЦ Ел Масри, Пекарни Зия, Power FM.

Благодарим и за неоценимата подкрепа на: