Знаете ли какво се случва със затворник, който напада или заплашва надзирател? Нищо.

Всъщност да заплашваш или удряш надзирател се оказва сравнително лесна и безнаказана задача. Въпреки, че работят с криминален контингент надзирателите не се ползват със защитата на закона, така както е с колегите им от системата на МВР. Нападението над служител в български затвор е приравнено до обикновена хулиганска проява.

За нападателя последствията ще са едни и същи ако заплаши съседката си, колегата или надзирател. Няма значение и къде се е случил инцидентът. Дали в затвора, или на улицата. В бургаския затвор например има пандизчия, който вече няколко пъти налита на надзиратели, а прокуратурата прекратява делата срещу него.

Р.Т. е с богата криминална биография. Често излежава присъди за палежи на коли и кражби, а в затвора го познават като вулгарен и проблемен. Редовно лежи и в изолатора заради скандали с други затворници. В края на2011 год. пандизчията се замесва в поредния скандал. Тогава заплашва дежурния надзирател със саморазправа.

Докладната срещу него обаче остава без последствие, защото на следващия ден Р.Т. излиза на свобода. Три месеца по-късно той отново е в затвора с поредната си присъда. На 4 януари 2012 год. на смяна се оказва надзирателят, пуснал първата докладна срещу Р.Т.

Пандизчията съответно решава, че има да си връща на „старшината” и решава да се прибере сам от разходката в карето. Отказва да изпълни разпорежданията и униформеният натиска паник-бутона. Идват колегите му, които успяват да задържат затворника. В тунела към сградата обаче Р.Т. се обръща към надзирателя с думите: „Ще те подпаля теб и цялото ти семейство. Този път няма да ви се размине!”

Надзирателят описва подробно случая и добавя в рапорта си, че заплахите към него не се отправят за първи път. Реакция от страна на администрацията отново не следва. Година и 8 месеца по-късно надзирателят получава писмо от Районната прокуратура, в което се обяснява, че досъдебното производство срещу затворника е прекратено. Оказва се, че е имало и вътрешна проверка на инцидента.

При нея са били

разпитани свидетели и Р.Т., но не и надзирателят. Той научава за разследването от писмото на прокуратурата. Любопитен акцент от тази вътрешна проверка е не само, че е направена без да се вземат показанията на едната замесена страна. Социалният работник, работил по случая е поискал записите от камерите, които обаче мистериозно изчезват.

Нито в Бургас, нито в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” предоставят информация за въпросните записи. Това прави впечатление и на районния прокурор. В постановлението си той казва:

„Няма логично обяснение, защо те (записите) не са предоставени, нито защо не са били запазени с оглед данните за извършено престъпление. Остава съмнение, че това може да е било извършено с цел прикриване на действия на лица от затворническата администрация. Това съмнение обаче е в полза на обвиняемия Р.Т.”

Въпреки забелязаните нередности прокурорът прекратява наказателното производство. Следва нова жалба  от страна на надзирателя, която този път е уважена. Съдия Светлин Иванов от Районния съд връща материалите на прокуратурата и иска ново разследване. Колеги на заплашвания надзирател коментират, че  думите на затворника не трябва да се пренебрегват.

Същият има 24 часов престой в полицейския арест, защото е влязъл в пререкание с друг надзирател докато е бил на свобода. Въпреки това последици за него няма. Надзирателите пък недуомяват, защо делата, които водят в подобни случаи са от частен характер.

„Все едно е станал сканадал в местния магазин, а не е нападнато длъжностно лице. Обидно е. Всеки път трябва да ходим и да запознаваме ръководството на затвора със случилото се, защото преписките ни се връчват като на цивилни, а не отиват до администрацията”, коментираха и от Синдиката на служителите в затворите в България.

Оказва се обаче, че не само заплахите срещу униформени минават безнаказано. Преди две години пандизчия счупи носа на надзирател, а прокуратурата беше тази, която поиска три месеца условна присъда за нападението. Единствено по добрата воля на съдията, присъдата беше заменена с ефективна.