Точно три месеца без два дни, Димана прекарва в Интензивния сектор на Неонатологичното отделение на МБАЛ „Дева Мария”, преди родителите й да я отведат у дома. Малкото момиченце минава през няколко рискови ситуации, но показва изключителна сила за живот и борбеност.

Димана се появява на бял свят в 27 г.с. от високорискова многоплодна бременност, усложнена от вирусна инфекция на майката, което предизвиква преждевременно раждане чрез спешно секцио. Бебето е с тегло 1100 грама и 38 см. Веднага след раждането е включено на апаратна вентилация, тъй като е с прогресираща дихателна недостатъчност. Сестричката й близнак не оцелява.

Първите месец и половина са критични за състоянието на Димана. Тежката белодробна незрялост налага двукратно приложение на сърфактант и продължителна апаратна вентилация. Сериозен кардиологичен проблем изправя лекарите неонатолози пред тежко решение – да транспортират крехкото бебе до Националната кардиологична болница в София, където с операция да бъде затворен персистиращ артериален канал (ПАК) или да опитат с медикаментозно лечение.

„Преценихме, че бебето все още е в тежко състояние, с невъзстановено тегло от раждането и може да не издържи пътя до София. Направихме медикаментозно затваряне на канала, което подобри състоянието му и позволи да се овладее този тежък кардиологичен проблем”, коментира д-р Мария Търнева, началник на Неонатологичното отделение.

Благодарение на усилията на екипа и на адекватното лечение, Димана не развива ретинопатия и няма тежки неврологични отклонения. Още 45 дни момиченцето прекарва в Интензивния сектор, за да бъде изписано точно на рождената му дата - първият ден от пролетта, с тегло 2300 грама.

Преди да могат да я отведат у дома, родителите й идват в болницата всяка вечер от Карнобат, за своя половин час с бебето си.              

„От 23 декември всеки ден броях часовете и чаках да дойда и да я видя. Дълго време беше в кувьоз, но все пак като я погледнех, бях щастлива”, споделя развълнувана майка й Виолета.

„Случи се невъзможното – прибираме си нашето борбено момиченце живо и здраво! Благодарни сме, че сме в „Дева Мария”, ако бяхме попаднали в някоя друга болница, незнам дали тя щеше да оцелее”, казва през сълзи и бащата на Димана, Димо.

Изпращането на малкото момиченце се превърна в празник за Неонатологичното отделение, с усмивки през сълзи, торта и огромен букет.