Онкологичните заболявания са много разпространени и винаги представляват интересна тема за обсъждане, предвид социалното им значение и особената важност на ранното им откриване и адекватно лечение.
В диагностичния процес от ключово значение е ролята на лекарите- патолози, една не особено позната и популярна за хората професия. Поредният гост в новата Здравна рубрика на Gramofona.com е д-р Ярослава Маринчева, патолог в Комплексен Онкологичен център-Бургас.
Д-р Маринчева, каква точно е ролята на патолога при онкоболните пациенти?
- Ние патолозите работим не директно с пациентите, а с изследване под микроскоп на тъканни проби от тях, наречени биопсии. Тъканната проба представлява орган, част от него, понякога съвсем малко парченце взето от клиничния лекар (хирург, акушер- гинеколог, дерматолог, гастроентеролог и др.) посредством операция или по- лека хирургична процедура. Всяка тъкан взета от пациента би могла да бъде изследвана при нужда от екзактна диагноза на болестните процеси в нея.
Това, което прави патолога незаменим при онкологичните пациенти е фактът, че никоя друга диагноза не се приема за категорична за наличието на тумор. Само диагноза поставена на тъканна проба се счита за дефинитивна. Оттук следва и огромната отговорност на патолозите да поставят максимално точна, подробна и навременна диагноза, да познават новите методи за изследване. На базата на нашите диагнози се подбира лечението, което трябва да е максимално персонализирано.
Какви са трудностите във вашата работа?
- Трудностите се дължат най- често на недостатъчно качествени материали. Някои органи са трудно достъпни за вземане на необходимото количество и качество тъкан и изпратената при нас проба не е подходяща да поставяне на диагноза или провеждане на необходимите допълнителни изследвания. При инсуфициентна диагноза не може да се назначи екзактното лечение.
Вторият проблем е специфичността на туморите. Медицината не е математика. Нашата диагноза зависи от белези и характеристики, които туморът показва при микроскопско изследване. Но дори и те да са изпълнени, пак не е гаранция, че болестта ще се държи според прогнозите и очакванията. Туморите не четат нашите учебници.
Много сериозен проблем е финансирането. Голяма част от новите изследвания, които са жизненоважни за прогнозата, проследяването и персонализираната терапия на болните не са заплатени от здравната каса. За част от тях сме намерили алтернативни източници на финансиране- пациентски организации и фирми, но други са за сметка на нуждаещите се от тях хора.
Много често чуваме понятието персонализирана медицина. Какво точно означава това?
- Това е идеята да подходим към всеки пациент и неговото заболяване индивидуално. Терапевтичната стратегия се избира според характеристиките на конкретния тумор. Не се поставят всички под един знаменател с предписване на унифицирано лечение.
Последните две десетилетия, туморната диатностика и лечение постигнаха сериозен напредък. Открити бяха много нови молекули, които се ползват като лекарства, насочени срещу определени туморни съставки. Работата на патолога, според съвременните изисквания е да открие всички специфични за дадения тумор биомаркери (клетъчни съставки), които определят с висок процент вероятност на какви медикаменти ще е чувствителен. Така всеки пациент получава комбинация от лекарства, които са подбрани индивидуално.
В процес на лечение на заболяването могат да възникнат промени (мутации), които ние откриваме и насочваме терапевтите към адекватна нова медикаментозна схема. Освен това, патолозите оценяват ефекта от различните терапии- химио- лъче- върху конкретния пациент и неговия тумор. Така лечението е постоянно мониторирано и правилно адаптирано сполед всеки един случай персонално. Така се работи в модерните онкологични звена.
Трудно ли се постига този персонален подход?
- При добра колаборация между специалистите е много лесно. При онкоболните е изключитено важно целият набор диагностично-лечебни процедури да се извършват навреме и от лекари с отлична комуникация помежду си, както и взаимно доверие. В нашата професия липсата на информация е голям минус, който води до пропуски в лечението и последствия за пациентите. Специалистите, работещите в онкологични болници, сме обучавани да имаме точно онкологична насоченост на мислене и работа. Екипността и мултидисциплинарният подход са решаващи за правилното третиране на болните. И най- добрият специалист не може да знае и предвиди всичко. Ако някой смята, че разбира от всичко, трябва да се насочи към ролята на доктор Хаус, не към реалната медицина!
Пациентите страдат основно, поради факта, че се „разпиляват“ в процедури и части от терапията, извършени на различни места. Така се размива отговорността, а информацията между отделните болници се губи. Страда болният. Затова винаги съветвам пациентите и познати да подбират умно къде да се лекуват. Когато искаш да си купиш обувки, не отиваш в супермаркета, нали? Когато имаш онкозаболяване е разумно да избереш специалисти в онкологична болница.
