Революционното откритие на Александър Флеминг от 30-те години на 20 век, спасило хиляди животи е мултиплицирано стократно до наши дни. След пеницилина учените откриват все нови и нови антибиотици, което води след себе си и нови проблеми. Кои са те и как да ги решава съвременната медицина  дискутират на кръгла маса медиците от бургаската МБАЛ.

Събитието е част от програмата на болницата за повишаване квалификацията на медицинските кадри и днес е фокусирано върху антибиотиците като терапевтични възможности при проблемни инфекции, уточни д-р Петранка Стаматова, завеждащ  микробиологичната лаборатория в МБАЛ-Бургас .

Като основен лектор е поканен доц. Цветан Велинов – завеждащ Националната рефелентна лаборатория „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност” към Национален център по заразни и паразитни болести, който  насочи вниманието на медиците към една от най-важните теми в областта на микробиологията в основен мащаб.

Защо темата е толкова сериозна и за лекари, и за пациенти?

С течение на времето бактериите, които се борят чрез антибиотично лечение,  стават все по-устойчиви.  За да е гарантирано успешното лечение, от изключителна важност е какъв антибиотик да се избере, а това е възможно само при установяване на вида бактерия, предизвикала  болестта. 

„Задачата на медицината в днешно време е да отдалечи колкото може повече финалната развръзка в борбата между химията и природата, защото в крайна сметка „бактериите винаги побеждават”, като стават устойчиви на препаратите, използвани срещу тях, цитира  Луи Пастьор доц. Велинов. – Това може да стане само с разумно използване на антибиотиците.”

Доц. Велинов открои основните проблеми при антибиотичното лечение. Той подчерта, че с антибиотици се лекуват инфекции, причинени от бактерии, а не от вируси и е много погрешно да се прибягва към антибиотик, без да е налице бактериален причинител. Нещо повече – абсолютно необходимо е антибиотик да се прилага след извършен бактериологичен анализ, за да се установи каква е бактерията и от какво би се повлияла. В тази връзка самолечението е не само вредно, но и изключително опасно.

Лекторът наблегна на това, че всеки лекар, преценяващ че пациентът има нужда от антибиотично лечение, преди да реши каква рецепта трябва да напише, трябва да назначи бактериологичен анализ. За да се сведат грешките до минимум  от 2007 година в България е въведена система, която следи нивата на резистентност на базата на данни от всички микробиологични лаборатории. Тези данни са публични и всеки лекар може да се ориентира по етиологичната структура, преди да назначи антибиотична терапия.

„Лечението, особено на деца, без бактериологичен анализ е едно малко престъпление”, подчерта доц. Велинов.   Той припомни, че от пет години в Европейския съюз бактериалната резистентност е проблем на националната сигурност.

Важно за успешното лечение е и продължителността на прием на антибиотика. Абсолютно погрешно е при подобряване на състоянието приемът да се спира, тъй като се знае кои инфекции колко време трябва да се лекуват.

Според доц. Велинов проблемът с антибиотичното лечение е особено остър в болниците, най-вече заради тръжните процедури. Болниците разполагат с най-евтините антибиотици, те не са качествени и обикновено повечето бактерии са станали резистентни към тях. „Това трябва да се пресече!”, категоричен е специалистът.

Като проблем доц. Велинов посочи и използването на антибиотици в селското стопанство. Това рефлектира върху хората, защото чрез консумацията антибиотиците се връщат при нас като бумеранг.

От 10 години МБАЛ-Бургас е включена в Европейския надзор за наблюдение на антибиотичната резистентност. Всяка година се изпращат данни от болницата кой антибиотик на кой вид бактерии действа, с което допринася за допълване на класификатора и осъществяване на успешна профилактика и лечение.