В последните години и на българската трапеза зачестява появата на чуждоземния плод авокадо. По-правилно би било да го причислим към зеленчука, ако питате мен… Всъщност, не това е важното. Знаем, че авокадото е много полезно, защото съдържа  много витамин К, а и други витамини. Според американският специалист по здравословно хранене Дейвид Джокърс, цитиран от news.ru, този екзотичен плод съдържа вещества, способни да забавят процеса на стареене и да съхранят свежестта и младостта на кожата. Това се обяснява с високото съдържание на мононенаситени мастни киселини, които усилват метаболизма и позволяват на организма да се освободи от натрупаните в организма мазнини. И освен това е изключително богато на ОМЕГА 6 ЕМК.

Антиоксидантите, с които авокадото е богато, предпазват клетките от вреди, причинени от свободните радикали, а минералните вещества създават в организма благоприятна алкална среда. Всичко това в комплект подобрява състоянието на кожата, повишава тонуса и удължава младостта.

Специалистите са затова, да съветват непросветените. И ако в случая се доверите на Дейвид Джокър, преди да хукнете към пазара, ето още нещо за авокадото.

Преди около десет хилядолетия едни хора в Америка открили, че нещото с крушовидна форма освен да те чукне по главата, падайки от дървото, става за ядене. Плодовете с кора в различни нюанси на зеленото достигат дори до килограм.

Сигурно ще е интересно от къде е дошло името „авокадо”. Древните ацтеки и маи са го наричали "ахуакатъл", което на езика нахуатъл означава "тестис". Сигурно от там идва и твърдението, че

този плод е могъщ афродизиак. Може и да е, не пречи да се опита. Испанците се затруднявали да произнасят това име и го трансформирали в „агуакате”, от където пък след още езикови трансформации трайно остава наименованието „авокадо”. Или още „Алигаторова круша”. 

В Европа авокадото е дошло от Южна Америка през 17-и век, а през 19-и  вече е разпространено в Азия, Африка и Австралия. В днешно време най-големи производители на авокадо са Мексико, САЩ, Бразилия, Колумбия, Китай, Индонезия и Филипините. В Европа го произвеждат предимно испанците и португалците.  Правят се също опити в Гърция, Италия и Турция, където климатът е подходящ. Голямата костилка, казват, се прихващала даже в нашенска саксия, но със сигурност от нея няма да има реколта. Е, ако се отгледа като дърво, друг въпрос.

Ако не сте опитвали авокадо, не пробвайте да си отхапете като от ябълка. Няма да ви хареса. Вкусът му е мек, но не сладни. Избирайте  добре узрели плодове, които имат кора с наситено зелен цвят, но нямат черни или петна. Съхранявайте ги около седмица при стайна температура, но без да ги покривате. Казват, че узрява добре и в торбичка, заедно с ябълка или банан. Когато кората им започне да потъмнява, значи вече стават за ядене.

Накрая няма да навреди, ако припомним и как да си похапваме авокадо. В Америка от него правят сладолед, в Индонезия го използват и за коктейли, но на българската трапеза е чудесна добавка за всяка салата, сос, супа, морски дарове, шунка… Може и просто да се намаже на филийка и леко да се посоли. Всъщност, може би най-вече какво ще направим с месото на авокадото е въпрос на въображение и изобретателност.  

Добър апетит!