Созопол и Несебър подновиха примирието заради 300-годишната война, която са водели за солниците на Поморие, тогавашно Анхиало. На церемония в Музея на солта в Поморие двамата градоначалници Панайот Рейзи и Николай Димитров се отрупваха един-друг със скъпи дарове. Между тях, разбира се, задължително присъстваше бялото злато- солта.
Николай Димитров, кмет на община Несебър: „Тъй като мощите на Св. Йоан Кръстител са в Созопол, духът на Св. Йоан Кръстител е в Несебър и в знак на уважение към Аполония ние започваме реставрация на църквата „Св. Йоан Кръстител”.
Панайот Рейзи, кмет на община Созопол: „На днешния ден аз обещавам, че ще дам частица от мощите на Св. Йоан Кръстител да стоят в твоята църква.”
Градоначалниците продължаваха с даровете в присъствието на бог Дионис и трите нимфи, пазителки на лечебното езеро. Но въпреки желанието за мир, между тях прехвърчаха искри. Кметът на Несебър дари Панайот Рейзи с кирка.
Николай Димитров, кмет на община Несебър: „Давам ви я, за да може Созопол да открива още свети мощи.”
Мирът беше скрепен от кмета на Поморие Иван Алексиев. Подписването на примирието се базира на историческия факт, че Месамбрия (Несебър) и Аполония (Созопол) близо 22 века са воювали за солниците на Анхиало, без да бъде обявена война. В началото на 90-те години тогавашните управници разбират, че след приключването на войната между двата враждуващи града така и не е било подписано примирие. Тогава се заражда традицията за формално подписване на мирен договор между Несебър и Созопол, който да бъде подновяван всяка следваща година и да продължи 100 години, докато примирието стане трайно.
