Отплавахме. Катамаранът „Анастасия“ напусна пристанището на Бургас. Предстоеше ни кратко, но красиво пътуване. В късния слънчев следобед морето беше спокойно и духаше слаб вятър, който караше дамските поли на горната палуба да се веят непредвидимо. Пътниците разговаряха оживено, а гълчавата заглушаваше и моторния бумтеж, и плискането на вълните. Открояваха се само прещракванията на снимащите телефони, което ми напомня за непреодолимата носталгия по механичните фотоапарати и броенето на оставащите в лентата кадри.
С излизането от зоната на фарватера, капитанът намали скоростта и всичко притихна, за да му се насладим още по-силно. Изведнъж пространството се разцепи от продължителната вибрация на мощна сирена. Преминавахме покрай огромен танкер с парадоксалното име „SUPERECO”, който ни поздравяваше. Нашата „Анастасия“ отговори с два закачливи по-нежни сигнала и продължи към острова на Бургас, където ни предстоеше среща с джазовата формация „Френска връзка“. Очакваше ни трансфер на европейска музика с български привкус. Скоро доближихме остров „Света Анастасия“ и акостирахме.
Посрещна ни управителят на острова, обясни в каква последователност ще се случат нещата и ни остави да се забавляваме. Мисля, че всеки бургазлия и гост на града ще е очарован да посети това обновено емблематично място.
Малкият амфитеатър и западното му изложение правят слънчевия залез съавтор на всяко сценично произведение. Джаз-квинтетът се оказа френско-български. Вокалистката Клое Кайтон и акордеонистът Дидие Итюрсари са парижани. Ръководителят на групата, тромбонистът Георги Корназов от дълго време също живее и твори в Париж, където тримата са работили заедно. За гастрола в България той привлича барабаниста Емил Пехливанов, който прави връзка с контрабасиста Михаил Иванов. Макар че отскоро свирят заедно, музикантите са много добри професионалисти с усещане за характера на шансона, а музиката им звучи с лекота, непринудено и свободно. Първоначалният замисъл е да участват само в пролетния Девети Международен франкофонски фестивал „Солей“ в Созопол, но сработването им е толкова успешно, че Френският институт за култура им предлага идеята да разширят мащаба на проекта си и да го превърнат в национално турне, което включва концерти в градовете Пазарджик, Пловдив, Созопол, Добрич, Варна, Бургас, Балчик и София.
Квинтетът представи предимно авторска музика. Стартира с една близо 12-минутна пиеса, която синхронизира взаимното любопитство и очаквания на публика и оркестър. Създаде се звукова среда, типична за френската джазова музикална стилистика. По-важното е, че в тези първи минути квинтетът успя да спре личното време на публиката и без да ни въвежда в безвремие, поехме в темпоритъма на програмата, която Георги Корназов уточняваше с Клое и Дидие в хода на концерта, моделирайки общото настроение. Най-напред звучаха пиеси на френските гости. Особено добре бяха приети носталгичната композиция „Април 2019“ на Г. Корназов и жизнеутвърждаваща пиеса на Е. Пехливанов „Песен за дъщеря ми“.
Клое Кайтон показа очарователно излъчване. Ефирно тя успява да е много женствена и нежна, приветливо усмихната и естествена в изграждането на художествените образи. Вероятно заниманията ѝ като музикален педагог помагат да печели доверието на публиката, но магнетизмът, с който привлича най-силно, се дължи на мекия тембър и изразителността на нейния глас. След българското турне, още на 14 юни ще пее с Трио Палома в кино „Балзак“, Париж, после ще участва в Музикалния фестивал в Нант с френски, немски и грузински музиканти, следва работа в звукозаписно студио, концерти с Трио Романо, а през август – джаз фестивал в Марсиак.
Дидие Итюрсари е изявен френски музикант и композитор. Свири на бутонен акордеон FisArt с изключителна техника и отлични възможности. Поради това е много търсен и участва в различни международни проекти с малки формации и големи оркестри.
По време на концерта Георги Корназов показа умения на прекрасен солист с чисти тонове и перфектно стакато в най-бързо темпо, както и качества на дисциплиниран поддържащ музикант. Умело обогатяваше звучността на парчетата с разнообразни изпълнителски техники и мелизми - форшлаци, трилери, дрезгавини, сурдина. Георги Корназов свири с настървение, богата динамика и жар, буквално до последен дъх. И тук той показа способността да е обединител на различни музиканти за постигане на крайна обща цел.
Михаил Иванов – Мишо е най-младият мъж във формацията. На този концерт се представя с контрабас, но е и прекрасен баскитарист. Завършил е музикалното си образование в Амстердам. С контрабаса демонстрира много добри импровизаторски възможности, различни техники на звукоизвличане и перкусионни включвания. Отдава се на фолк-джаз в така наречената „балканска вълна“ и работи с "Kottarashky & The Rain Dogs". Стилът му на музициране, както и сценичното му поведение са ненатрапчиви и деликатни, което прави много добро впечатление.
Барабанистът Емил Пехливанов е музикант с много активна концертна и звукозаписна дейност. Години наред той работи с „The Golden Project” и приятели. Трети сезон, с друга формация, участва в представянето на „Рей Чарлз в моето съзнание“, концерт, който предстои скоро да видим тук на острова. Напоследък свири с квинтета „The French Connection” и като събирателно огледало фокусира в точен ритъм цялата музика, която се ражда на сцената.
За финален бис музикантите поднесоха невероятна изненада. Представете си как вокалистката Клое Кайтон обяви с фпенски акцент „Ган-ки-ноо хоо-роу“. Беше фантастично, защото и залезът добави към вълшебството на музиката сюрреалистични божествени картини.
Обратното пътуване към Бургас прозвуча като символичен финален акорд, по чиято стълбица се спуснахме от абстрактния свят на джаза към реалните събития от действителността. Почувствах копнеж за ново бягство с приключение на малкия остров.
