Еколози разпространиха изключително тревожна информация. За първи път в Европа се прави изследване за наличието на хербицида глифозат в човешкия организъм. Доброволци от 18 държави са дали проба от урина. Оказва се, че в България всяка десета проба е отчела наличието на глифозат.

Още по-тревожното е, че мониторингът е направен сред градското население. Става въпрос за хора, които в живота си не са имали пряк контакт с този химикал и не са работили с него. Глифозатът е един от най-често употребяваните от земеделските производители хербицид. С него се пръскат и някои от генно модифицираните култури, внасяни в Европа (и България) за влагане във фуражите.

Ивайло Попов от ЕС За Земята коментира: „Повечето хора ще се притеснат да открият, че има хербицид в телата им и ще искат да знаят защо е там и какви ефекти има той. Тези резултати подсказват, че ние сме изложени на въздействието от глифозата в ежедневието си, а даже не знаем от къде идва, колко е разпространен в заобикалящата ни среда и какво причинява на телата ни.”

Въпреки, че е един от най-разпространените хербициди, до сега властите рядко са тествали водата и храната за наличието на глифозат. Подобни изследвания в България пък до този момент въобще не са били правени.

Какво е глифозат?

Глифозатът е системен, широкоспектърен хербицид, който действа, като блокира ензим, отговорен за създаването на протеини в растенията. Това означава, че той е токсичен за всяко растение, което не е генетично модифицирано, за да издържи на веществото. Употребата на глифозат за убиване на плевели е била патентована от Монсанто през 1970 г. и търговската марка Roundup на компанията

става най-продаваната. Глифозатните хербициди съдържат и други съставки, включително повърхностно активни вещества за подобряване на усвояването им от растенията.

Здравни притеснения

Данни от опити с животни показват, че когато се консумира глифозат, 15-30% от него се абсорбира в тялото. Той може да бъде намерен в кръвта и телесните тъкани и е показано, че може да премине през плацентата по време на бременност. Една малка част може да се разгради до  киселина – aminomethyphosphonic acid (AMPA).

Глифозат-базираните хербициди имат различни нива на токсичност, но могат да бъдат фатални при хората. При по-ниски дози са показали, че са токсични за човешките клетки, включително за плацентните и ембрионалните клетки. Установено е, че АМРА е дори по-токсична за хората от глифозата.

Съществуват и доказателства, че глифозатът може да наруши функциите на човешкaта ендокринна система, което може да предизвика необратими ефекти на определени етапи от живота, например по време на бременност. Проучвания върху плъхове показват увреждане на нивата на тестостерон в мъжките екземпляри, a изследвания на клетъчни култури, показват, че глифозатът блокира рецептори за мъжките полови хормони и че инхибира производството на естроген. Ако глифозатът оказва влияние върху човешката хормонална система, излагане на каквото и да е ниво може да представляват потенциална заплаха за здравето.

 

 

Снимка: zelenazemia.com