Българска фондация Биоразнообразие (БФБ) и Център за брегови и морски изследвания (ЦБМИ) организираха в Регионалната библиотека в Бургас среща на Местната работна група на заинтересованите страни за демонстрационен район Бургаски залив“в рамките на европейския проект BLUE CONNECT.
Основната цел на срещата беше да бъдат представени и обсъдени със заинтересованите страни разработваните по проекта научнообосновани инструменти, модели и анализи за Бургаския залив, както и съвместно да се валидира тяхната релевантност и практическа приложимост при формулиране на цели и мерки за опазване и възстановяване на морските защитени територии (МЗТ).
Проектът BLUE CONNECT е насочен към подобряване на опазването, възстановяването и управлението на морските екосистеми в съответствие с политиките на Европейския съюз и глобалните ангажименти до 2030 г. Той обединява публични институции, научни организации, представители на икономически сектори и местни общности в 12 демонстрационни територии от Средиземно, Северно и Черно море и Атлантическия океан.
Резултатите от процеса на валидиране в тези територии ще послужат за разработването на структуриран наръчник (т.нар. Blueprint), който ще обобщи добри практики, инструменти и препоръки за устойчиво управление на МЗТ в четирите морски басейна и ще подпомогне прилагането им в различни регионални контексти.
В срещата участваха представители на Министерството на околната среда и водите, Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас, Басейнова дирекция „Черноморски район“, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, Община Бургас, Зелени Балкани, Бургаски държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“, Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, Център за подводна археология – Созопол, остров Св. Анастасия, МИРГ Бургас – Камено и други организации, част от които са членове на Местната работна група.
Дияна Костовска (БФБ) представи един от ключовите резултати на проекта – разработената интегрирана оперативна рамка: систематичен подход в 7 етапа за формулиране на научнообосновани екологични цели за опазване и възстановяване на МЗТ. Рамката отчита специфичния екологичен контекст на морската зона, съществуващите заплахи, ограниченията в управлението и въздействието на климатичните промени, като се базира на принципите на екосистемния подход.
Христо Станчев (ЦБМИ) представи анализ на структурната свързаност на ливадите от морски треви в Бургаския залив и общата методология за участие на заинтересованите страни в процеса на планиране и управление.
Актуалната нормативна уредба, свързана с управлението на морските защитени територии в България, включително Наредбата за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони, беше представена от Спас Узунов (БФБ).
По време на срещата чрез тематични карти бяха визуализирани основните видове натиск в Бургаския залив – морски транспорт, замърсяване, пристанищни дейности и други – и тяхното въздействие върху разпространението на морските бозайници (обикновен делфин, афала и морска свиня), както и върху местообитанията на морските треви и рифове.
В дискусиите бяха засегнати теми като влиянието на различните заплахи върху морските треви, еутрофикацията в Бургаския залив, траленето, пречистването на отпадъчните води и необходимостта от по-добра координация между институциите. Споделената експертиза и обратна връзка от участниците са от съществено значение, за да могат разработваните в рамките на проекта подходи да се превърнат в работещи, приложими и справедливи решения, отчитащи реалните потребности на региона.
