Клечки за уши, памперси, бидони и строителни отпадъци. Това са само част от „съкровищата“, които лежат на дъното на Черно море. Изследователи от Института по Океанология към БАН дори са се натъкнали и на напълно запазена бутилка от Веро, която е произведена през 1975 год. Пластмасовата бутилка е една от най-странните, но и показателни находки.

Намерена е при изследване за замърсяването на Черно море през 2016 год. „В продължение на 41 години тя не е мръднала. На дъното има невероятни отпадъци и това са милиони тонове. Трябва да се знае, че някои от тях имат период на разграждане от 400 до 1000 години“, обясни доц. д-р Виолин Райков от Института по Океанология.

Според него е особено важно хората да знаят и да си дават ясна сметка, колко опасни са всъщност тези отпадъци, които замърсяват Черно море. „Говорим за влияние върху организмите и човешкото здраве, защото при кръговрата на веществата те попадат в нас“, обясни доц. Райков. Един от най-замърсените райони по нашето крайбрежие е районът на Галата. Проблемни са и районите с големи туристически и рекреационни центрове. Заливите пред Варна и Бургас също.

„Проблемът на Черно море е, че е затворен басейн. Много реки се вливат, а те минават през много държави. И то големи реки, които минават през индустриални и селскостопански райони и носят голям товар от отпадъци, които попадат в морето. Течението в Черно море е от север на юг. Т.е. всичко, което попада от Дунав, реално минава през нашия бряг. Дали ще мине или ще се утаи на дъното, факт е, че сме потърпевши от трансграничните влияния“, допълни доц. Виолин Райков. Според него глобите не могат да решат проблема със замърсяването, защото големите предприятия трудно биха променили производствата си. Верният изход е уеднаквяване на законодателството и плавни промени. Реакциите на държавите в световен мащаб обаче са бавни, смята ученият. „Най-важното е да се променят политиките. Тези, които взимат решения трябва да помислят. Вариант например е да се дотира производството на хартиените торбички. Не на бързо разградимите, защото и те са от пластмаса. Употребата на еднократна пластмаса също трябва да се намали драстично“, обясни още доц. Виолин Райков.

Данните показват, че 85% от отпадъците по родното Черноморие са от полимер. Това е веществото, от което се произвеждат фасовете на цигарите, пластмасовите чаши и бутилки за вода, опаковките на различни хранителни продукти. Темата беше коментирана на кръгла маса, посветена на замърсяването на Черно море с пластмасови отпадъци. Домакин на форума е Бургас, а негов организатор е Консултативният съвет за Черно море.

 

Снимка: geolok.eu