На разходка с Влакчето на солта по случай празника на Атанасовското езеро канят от Регионалната инспекция по околна среда и водите, Българска фондация Биоразнообразие и Черноморски солници. Тази сряда предстои рожденият ден на резервата, който през 2020 ще чества 40 години от обявяването си.

Влакчето на солта ще премине в района на Северните солници, ще мога да се наблюдават красивите цветове на крайбрежната лагуна и на нейните най-познати обитатели – птиците. Ще има и необикновена торта за необикновения рожденик.

На 12 август влакчето ще направи два курса - в  17.30 и 18.00 часа, за да може да извози желаещите, но тъй като местата са ограничени, е необходимо предварително записване на имейл saltoflife@biodiversity.bg. Сборният пункт е на паркинга на северните солници до „Точката“ в 17.15 (за първия) или 17.45 (за втория курс).

Организаторите съветват гостите да бъдат с удобни обувки, защото има кратка разходка до беседката и платформата за наблюдение на птици в близост до резервата, където ще бъде празникът. Да си носят шапка за слънце, вода, фотоапарат и бинокъл. В 18.30 часа ще бъдат поздравленията и „разрязването на тортата“, след което ще започне връщането обратно с влакчето (в 19.00 и 19.30).

Атанасовско езеро съчетава различни по своя характер режими за опазване - северната част е поддържан резерват, южната – защитена местност, цялото езеро е Рамсарско място, а заедно с прилежащите земеделски земи - Натура 2000 зона. То е симбиоза между природата и човека, и е отличен пример за това какви възможности предлага една Натура зона и как от нея може да се реализират разнообразни ползи - чрез солта, лугата, релаксиращата и естетична си стойност и др.

За тези 40 години от обявяването си, резерватът е минал през много вълнуващи моменти – стойността му е била забелязана първо от един англичанин, преподавател в Английската гимназия в Бургас – Джон Робъртс, после от Таню Мичев, който е посветил живота си на езерото и от неговите ученици.

Стотици българи са намерили тук първия си „полеви университет“ и са тръгнали по своя път за опазване на природата у нас или в чужбина. Тук е била първата природозащитна бригада в България, която събира млади, ентусиазирани хора от цялата страна, които започват да „строят“ за птиците на езерото. Тук са наблюдавани екзотични и редки видове, направени са много важни научни изследвания и открития, проведени са десетки студентски практики, открити уроци за ученици, фестивали, празници.

Имало е и немалко наводнения, измиране на видове, пожари и заплахи от застрояване. Но през всички тези години резерватът оцелява и продължава да е птичият рай на България, добрият модел между производствена дейност и опазена природа, лагуната на цветните води и розовите басейни, бохорите сол и почиващите по дигите птици, любимото място на пеликани, дъждосвирци, чапли, а отскоро и на розово фламинго.