Становище на Георги Бъклев:

След ритуала по спасяването на кръста във водите на река Докузак и последвалото юнашко хоро, на страницата на групата във Фейсбук „Малко Търново – моят роден град“ д-р Дико Патронов отправи критични бележки към младежите за качването им по скалите на водопада. Разгоря се бурна дискусия, с повече от 160 коментари и 60 споделяния. За съжаление някои от коментарите надхвърлиха коректния тон, възприет в групата.

Аз, като общински съветник и председател на Постоянната комисия по общинска собственост и опазване на околната среда искам да ви запозная със статута на водопад Докузак.

Водопад Докузак се намира на река Докузак, която извира от девет извора, откъдето идва и името ѝ. Реката събира водите си от Малкотърновска река, река Сушица и Бигорски дол, тече целогодишно и се влива в Меча река. Съгласно АПОС № 852, водопад Докузак се намира в землището на град Малко Търново. Територията, в която се намира водопада е по вид горска, в границите на защитена територия ПП Странджа и част от две защитени зони от екологичната мрежа „Натура 2000“ - „BG 0001007 Странджа за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна“ и „BG0002040 Странджа за опазване на дивите птици“, и двете обявени със Заповеди на Министъра на околната среда и водите. Водопада е една от най-красивите природни забележителности на Странджа, но до сега не е регистриран официално като „Природна забележителност“.

В момента тече процедура за регистриране на водопада като „Природна забележителност“. Предложението за регистриране на водопада като „Природна забележителност“ е подкрепено от Дирекцията на Природен Парк Странджа, Община Малко Търново и ръководството на ДГС Малко Търново. Ръководителите на трите институции се договориха режима за посещение на водопада, като природна забележителност да бъде най-лекия, т.е. като обект от Природния парк. Единствената забрана е за качване по скалите на водопада, за защита на бигорните образования от разрушаване.

Вече получихме уверението на Директора на РИОСВ – Бургас, г-н Павел Маринов, че Районната инспекция подкрепя нашето предложение.

Още за водопад „Докузак“

През годините на 20-век са правени опити за използване силата на падащата вода на водопад „Докузак“ за производствени нужди.

На 28, 29 и 30 август 1927 година в Малко Търново се провежда събор за „Стопанско и културно въздигане на Малко Търново и околията му“. На събора присъстват малкотърновци от цялата страна и изказващите се дават предложения какво да се направи, че да се подобри живота на живеещите в града и околията. Евтим Дяков, живеещ в Бургас, предлага да се направи проучване за електрификация на Малко Търново от водна централа, построена на водопада на река Докузак. Първите проучвания са проведени рез 1927-28 година от инж. Димо Тодоров Дяков – тогава служител в германското дружество „Сименс“, клон София. Проучен е дебита на водопада, като е установено, че през месец юли дебита е 700 л/сек. Измерен е и пада на водата от 9 метра. При това положение изчисленията показали, че е възможно да се монтира водна турбина с генератор с мощност 60 квт. При тогавашното състояние на Малко Търново като изграденост и население се е считало, че добитата електроенергия ще бъде достатъчна за елекрифициране на площада, улиците, обществените сгради и къщите на града. Предвиденото предпроектно трасе на електропровода между водната централа и града било с дължина от 5 км, а стойността му възлизала на 700 000 лева. Проучването не се реализирало, тъй като не били осигурени необходимите средства.

В началото на 30-те години на 20 век братя Димо и Иван Берберови построили западно от водопада модерна за времето си мелница (воденица), останки от която стоят и до днес край водопада.

През 1932 година отново са направени проучвания за изграждане на електроцентрала край водопада. Инженер Долапчиев, директор на Електрическа кооперация „Светлина“ – Бургас потвърдил, че от водите на река Докузак, водопада може да произведе електроенергия с мощност около 60-70 квт. Но инвестицията отново са оказала непосилна за реализация и идеята била изоставена.

През 70-те години на 20 век Стойчо Кепенеров изкопа и бетонира в югоизточната част под водопада корито и направи перило (бара) за пране на черги, килими, одеяла. Барата работи десетина години.

Това са опитите водопада да се използва за производствени нужди. Добре, че водната електроцентрала не се е изградила, защото сега водопада нямаше да бъде в настоящия естествен вид – красива природна забележителност.

Становищее публикувано във фейсбук страницата на Георги Бъклев.