Изкуствен хабитат за черни миди ще подобри екологичните показатели на залива Вромос и ще помогне за увеличаването на биоразнообразието в морето край Черноморец.
По проекта от 21 декември 2010 година работят учени и преподаватели от Техническия университет във Варна. Той е наречен „Подобряване на екологичния статус на крайбрежните черноморски води и опазване на биологичното разнообразие чрез създаване на изкуствени дънни хабитати и е на стойност 81 250 лв.. Финансирането е от фонд „Научни изследвания". Работата по него ще продължи 3 години.
Специфичните за Черно море сероводородна зона, сравнително ниска соленост и слаб обмен на водни маси със Световния океан са сред причините за неговото природно обусловено ниско биологично разнообразие. Освен това Черно море има и специфични екологични проблеми, свързани с неговата висока антропогенна натовареност: Тук се вливат 4 големи реки, масово се практикува тралене, в някои райони са силно развити риболовът и морският транспорт. Тези процеси са съпроводени със загуба на биологично разнообразие и влошаване качеството на морските води. Нарушеното екоравновесие е предмет на част от изследванията по проекта.
Екипът, ръководен от проф. д-р инж. Николай Ников, след период на анализи и оценка започва същинската работа по създаване на условия за заселване на дънни съобщества, увеличаване устойчивостта на екосистемите и пречистване на водата чрез естествения филтър мидите. При температура на морската вода от 17оC възрастната черна мида филтрира до 3 литра на час.
След изследване на 6 потенциални района за начало на
експеримента, учените избират залив западно от нос Акин (недалеч от Черноморец), в който няма силни подводни течения, силните вълни са рядкост, няма интензивно корабоплаване и има естествени обиталища на попчета, морски кучки, ракообразни и др.
Вече са налице първите резултати от подводните хабитати – те пречат на траленето на дъното и така всички стари замърсявания и шлаки, които са се отделили на дъното, вече няма да се разнасят повторно във водата, обясни доц. д-р Даниела Тонева от варненския екип. Това се отнася и за радиационните частици, които евентуално повишават радиационния фон в залива, въпреки убеждението на учените, че истерията отпреди 2 години е изкуствено създадена. „Измервах радиационния фон на 6 места в залива, но така и не получих резултат по-висок от 200-250 mR при допустима нотма от 400 mR”, обясни ръководителят на проекта проф. д-р инж. Николай Ников. Неговият дългогодишен опит на водолаз се оказал решаващ за преодоляването на многобройните трудности, с които се сблъскали учените при подводните работи.
Мидите ще бъдат особено полезни и срещу така наречените „червени приливи“. Масовият цъфтеж на водораслите придава специфичен червен цвят на водата, като я прави лепкава и неприятна за къпане. Цъфтежът води и до недостиг на кислород във водата, което причинява смъртта на много морски обитатели.
„Разработената от нашия екип технология успешно ще бъде приложена и на други места по българското Черноморие, за което ще кандидатстваме за международно финансиране“, съобщи ректорът на Техническия университет–Варна доц. Овид Фархи, който днес беше в Черноморец, за да огледа лично направеното от колегите му.
