Много българи, живеещи в Дания няма да гласуват на 23 октомври, съобщиха за Gramofona.com наши читатели.
Причината е, че българското външно министерство е разкрило само една избирателна секция за цялата страна и тя се намира в столицата Копенхаген.
По този начин полуостров Ютландия, който заема по- голямата част от територията на Дания остава без избирателна секция. Главният град на Ютландия- Орхус е отдалечен на 304 км от Копенхаген и всеки, който желае да гласува ще трябва да пътува поне 3 часа, за да стигне до изборната секция.
Основната причина, голяма част от българите в Дания да бъдат лишени от право на глас са малкото подадени заявления. За да се разкрие секция в населено място, където България има консулство или дипломатическо представителство, са нужни поне 20 заявления, а там, където държавата ни няма дипломатическа мисия – най-малко 100. Срокът за подаване на тези заявления изтече на 27 септември.
Общо 69 са подадените заявления, на българи от полуостров Ютландия, от тях за невалидни са обявени 10. Това е и единствената причина Централната избирателна комисия да не разкрие своя секция в някой от градовете на датския полуостров, обяснява в писмо до наши сънародници посланикът ни в Дания- Валентин Порязов.
„Разбирам и споделям напълно Вашето разочарование от факта, че в Орхус няма да бъде разкрита секция за гласуване на предстоящите избори за президент и вицепрезидент на Републиката. Но фактите са такива, каквито са. Ползвам случая, за да поканя всички желаещи да гласуват, да го направят в секцията в Копенхаген”, се казва още в писмото на посланика.
„Централната избирателна комисия и Министерството на външните работи създават спънки за гласуването за президент в чужбина“, алармират и от инициативата „Искаме да гласуваме!“, зад която стоят българи, живеещи зад граница. От организацията съобщават за сучаи, в които дипломатически мисии оспорват валидността на подадените заявления.
Според българи, живеещи в чужбина, няколко посолства са отговаряли на граждани, изпратили по електронен път заявления за гласуване, че заявленията им „не отговарят на образеца“. Според правото и огромната юридическа практика за валидност/приемане на един документ „по образец“ не е задължителна точната графична форма на възпроизвеждане, а наличността на всички задължителни „реквизити“ (атрибути), „явно“ изисквани от закона.
Има случаи, в които заявления не са отчетени като валидни, заради вписаните в тях имена на латиница, така както са отбелязани и в личните им документи. Тъй като Изборният кодекс никъде не специфицира изписването на имената на кирилица, непризнаването на заявления с имена на латиница е отказ от прилагане на закона, смятат българи в чужбина.
161 са избирателните секции в чужбина. Това е своеобразен рекорд за последните 10 години, смятат от Външно министерство. Най- много избирателни секции са разкрити в Турция- 41 и в Испания, където те са 23.
