Нерегламентираната търговия с работна сила връща Русия към спомените за крепостното робство. Макар и от преминала епоха, този спомен често спохожда жителите от вътрешността на страната, упътили се да заработват прехраната си в столицата. Немалко са разказите за нищетата и непосилните условия на работа, в които са поставени предлагащите наемен труд.
Работниците за временно ползване стават нов вид роби в Руската федерация, алармират синдикати и потърпевши. Начините за попадане в схемата са еднотипни и достатъчно ефективни, въпреки публичността по този въпрос.
Обикновено обяви за работа се появяват в малки градчета в провинциите, където безработицата е висока, а възможностите за работа – почти равни на нула. Обещава се служебна квартира, транспорт, трудов договор и заплащане около €500.
Как се заема чужд труд?
Фирма се регистрира с основен предмет на дейност набиране и подбор на кадри. След време постъпилите на работа се преразпределят към заводи, предприятия и цехове, които имат нужда от нискоквалифициран и евтин труд краткосрочно.
Законът не регламентира ясно отношенията на трите страни в този процес – отговорностите на фирмата, която наема и предоставя работници на трето лице, както не са ясни и правата на основния елемент в системата – предлагащите труд. Подобни тристранни отношения са все по-често срещани на пазара, макар и законодателят все още да не е реагирал на случващото се.
Така при лошите условия на труд не се получават компенсации или допълнително заплащане, тъй като работниците не се водят на трудов договор във фирмата, заела трудов ресурс от друга компания. На практика фирмата, търсеща труд, пък не гарантира в какви условия ще попаднат наетите, затова няма предварителни клаузи за
условията, а и това не е изисквано от закона.
Предприятията посредници се възползват от факта, че този, който дава работа фактически не наема тези служители, а от друга страна този, който наема работниците – не предоставя сигурна работа и съпътстващите я социални плащания.
Тази слабост в законовата регламентация развива пазарите на работна сила под наем, като последният печеливш от нея е работникът. Ако въобще успее да спечели и наполовина това, за което е заминал.
„Работа в нашия град няма, затова и разгледах обявата за сезонна работа в Москва за три месеца. Организираха безплатен транспорт до столицата, но точно преди заминаването стана ясно, че ние трябва да го заплатим, а след това сумата ни ще бъде възстановена след първата заплата. Пристигнахме и платихме за издаване на нови трудови книжки, а заплащането в трудовия договори бе описани непонятно. Работехме по 11 часа на ден в завод за опаковки, като нормата ежедневно се повишаваше и никога не можехме да я изпълним. Позволяваха ни само 30 минути почивка, дори без право през останалото време за тоалетна. Оказа се, че фирмата, която ни нае е собственост на пенсионер от Казан, който дори не знае, че е предприемач“ – разказва една от потърпевшите пред „Газета РУ“.
Подобна форма на труд е добре позната в САЩ и другите западни страни. Там обаче законът и нормативите за безопасен и здравословен труд са безкомпромисни.
Предизвикателство пред Русия е да се откаже от подобни тристранни отношения, каквито заявки имаше през 2010 г., или да разработи система за ефективен контрол върху тези, които наемат и предлагат след това работна сила.
В противен случай чрез заемен труд може да се достигат краткосрочни и локални успехи в икономиката, а същевременно да се генерира социално напрежение и недоволство.
Снимка: http://tmk-bg.com/
