Авторът Вяра Добрева е бургазлийка, която учи в Италия. Тя ни разказва мрачната история на остров Повеглия.
Чували ли сте за Повеглия? Да бъда честна, и аз не бях. A ако сте, завиждам ви. Това е история, която ме грабна от самото начало . Скрит между Венеция и Лидо, Повеглия е необитаем остров с тежко минало. И въпреки че е само на 15 километра от града, посещаването му се води за престъпление. Пригответе се, историята му е мрачна, зловеща и изкъпана с кръв.
Щом си помисля за Италия, си представям цветни къщи, синьо небе, исторически паметници. Венеция е уникален по рода си град, топ дестинация за хора от цял свят, но и тя крие своите тайни. Във Венецианската лагуна има няколко малки островчета, които са приятно място за почивка, истински райски кътчета. Повеглия е черната овца на семейството.
Историята на злокобния остров започва по времето на втората вълна на чумата. Според историческите сведения 160 000 човека са намерили смъртта си там – толкова много, че повече от 50% от почвата на острова е прах от човешки останки. Повеглия била повратната точка в маршрута на всеки. Мястото, където управлявала смъртта.
Венецианското правителство прави Повеглия пункт за проверка на стоките и хората, пристигащи във Венеция. Министерството на публичното здраве получава власт над него. Съвсем разумна идея, нищо необичайно, докато един ден не пристигат два кораба с болни от чума на тях. Така започва кошмарът, на острова се заточват жертвите, покосени от болестта. Пристигащите във Венеция трябвало да прекарат 40 дни на острова, преди да бъдат допуснати във величествения град. Думата „карантина“ произхожда от венецианския диалект на италианския „quaranta giorni“, което в буквален превод означа „четиридесет дни“ и се дължи точно на тази поставена изолация в Повеглия на кораби и хора. Някои италиански общини изпращали там всеки, който покажел дори най-леки симптоми. Много от тези хора не били наистина болни и били захвърляни на това обречено място, заобиколени от трупове. Никой не искал да поеме риска.
Бързо мъртвите станали повече от живите, телата им били заравяни в масови гробове, а често и горени. Тези масови погребения са открити съвсем наскоро, а островът тепърва трябва обстойно да се разследва.
Разбира се, мисля че няма да ви изненада, чe през 1922г. на острова е построена психиатрична клиника, където се случват нова серия ужасяващи неща. Легендите разказват за доктор, който измъчвал и убил много от пациентите на клиниката. Той извършвал нечовешки опити върху тях, против тяхната воля. Опитите били страшно болезнени - често използвал инструменти като чукове, триони и длета, а пациентите били без каквато и да е упойка. Камбанарията е мястото, където водил любимците си и извършвал най-ужасяващите експерименти. Писъците се чували из целия остров. Точно като във филм на ужасите, не сте ли гледали поне няколко такива? Ето откъде идва вдъхновението.
Не след дълго самият той започнал да вижда призраци и да губи ума си. Кармата го застигнала и докторът намерил смъртта си в същата тази камбанария. Дали е скочил, или е бил блъснат, се оспорва и до днес. Оставям ви сами да решите. Според местните, духът му все още обитава кулата на камбанарията и в тишината на нощта може да се чуе как камбаната бие сама.
Въпреки всичко това и против всякаква логика, клиниката остава отворена до 1968г. През цялото това време пациентите твърдели, че виждали призраците на жертвите на чумата и чували стенанията им, но никой от персонала не ги взимал насериозни, предвид нестабилното им психическо състояние. Същото обаче твърдят и ентусиастите, които, въпреки забраните, се добират до острова.
Предвид всичко това, сякаш най-безобидното е, че, възползвайки се от удобното му местоположение, Наполеон е използвал острова, за да складира оръжия. След като локацията е била разкрита, множество битки са се водили там, оставяйки след себе си поредната редица трупове.
С история като тази, не е изненада за никого, че в момента островът е необитаем и няма публичен транспорт до него. Можете, разбира се, да попитате местен жител, който притежава лодка, но в повечето случаи те ще ви откажат. За тях няма нищо забавно или вълнуващо на това място. През годините островът е продаван няколко пъти на най-различни частни собственици, но никой от тях не се задържа. Обстановката е твърде тежка, а историята му плаши и най-смелите. Тя не спира и до днес. Едно от семействата, което купува острова с желанието да си построи вила, напуска още първата вечер, след като лицето на дъщерята е разкъсано при зловещи неизяснени обстоятелства.
Въпреки всичко, фенове на паранормалното продължават да го посещават, като рискуват много повече от това да бъдат арестувани. Островът е място, където се развъждат и живеят много болести и бактерии, длъжна съм да ви го кажа. Не рискувайте здравето си за силните усещания. Повеглия е известна като едно от най-обладаните места на земята. Макар и да ни е страх, нещо ни гложди отвътре и искаме сами да видим за какво е целият този шум. Може би искаме да се убедим, че духове няма. Но не е ли самата мистерия най-хубавата част?
Интересен факт е, че поради посочените по горе трагични събития, развили се на територията на острова, почвата се е оформила с изключително добри плодородни качества. Кой и как го е установил аз лично не успях да разбера. Предприемач, агроном или и двете, при всички случаи не му е липсвало цинично мислене. Но да не съдя човека. Може би най-добре ще бъде в очакване на виното от Повеглия, да си отворя бутилка Санджиовезе Гросо. В кризисни моменти, виното е най-добрият ни приятел. Поздрави!
