Милена Димова е на 28 години, майка на дъщеричка на две години и седем месеца, съпруга и общественик. Работила е в търговията, била е и вокален изпълнител. Преди две години създава Сдружение „Клуб на майките", който става нейна кауза.
Г-жо Димова, от доста време се борите за правата на българските майки, какви са проблемите към днешна дата?
- Проблемите се припокриват в национален и регионален мащаб. В регионален мащаб признаваме, че се санираха и ремонтираха много детски заведения. Но все още детските площадки са много малко. Отчита се и проблемът, че те не са обезопасени – не са далеч от уличното движение.
Особено голям е конфликтът с обезщетенията за майчинство – знаете, че девет хиляди майки бяха принудени да връщат суми. Държа да подчертая, че въпросният текст в Кодекса за социални осигурявания беше променен. През 2009 г. той звучеше по различен начин от текста, публикуван през 2010 г., когато в списъка на „забранените заведения", които посещават деца на майки, получаващи обезщетения, бяха дописани детски градини и ясли. Заради промяната, направена един вид със задна дата, смятаме, че тези връщания на суми са извършени неправомерно. Така майките, дори неволно прегрешили, връщаха пари с две години назад, вместо с една, както би следвало да бъде законово.
Смятаме, че едно българско дете не би следвало да взима тридесет и пет лева, след като детската градина на територията на община Бургас струва месечно 55 лева. Не смятаме, че е нормално и не всяко дете да получава тази сума, като вече говоря за праг на дохода – много семейства надвишават минималния доход с по пет стотинки, с по левче, и тези стотинки не правят това детенце по-богато от другото, чието семейство има доход с лев по-малко от него. Освен това нашата община е с много добър икономически ресурс, но еднократните обезщетения за живородено дете са едни от най-ниските в страната. За пример мога да посоча община Созопол, която е с по-малък икономически ресурс, но сумата, отпускана за новородено, е по-висока от тази, отпускана в община Бургас.
След поредицата протести на Сдружението на майките има ли резултат?
- Най-важното, което успяхме да постигнем, е детските надбавки, онези въпросни унизителни тридесет и пет лева, поне да бъдат изплащани на законоустановените дати. В същото време бяхме наречени „социални паразити". Но ние знаем, че всяка крачка се воюва и коства много борба.
Какво все пак накара една майка да влезе в политиката?
- Не мога да кажа с чисто сърце, че съм влязла в политиката. Гледам по-философски на нещата – политиката е част от нас и ние сме част от нея. Аз сметнах, че единственият начин
да направя нещо за моето дете и за останалите деца на Бургас, е да опитам по законовия начин. А той е да вляза в тази част на обществото, чийто глас се чува, и да предам гласа на хората, който аз съм чула.
Ще кандидатствате за общински съветник чрез гражданската квота на БСП. Защо избрахте точно тази листа?
- Не че аз съм избрала БСП – те избраха мен. Това стана впоследствие на много тристранни срещи, които Сдружението на майките проведе с управляващите партии, т.е. с Атака и ГЕРБ. Към тях се обърнахме най-напред, но от тях видяхме само пренебрежение и насмешка, дори точно от тях бяхме наречени „социални паразити". Някои наши проекти бяха буквално изкрадени с предизборна цел, което много огорчи мен и момичетата от организацията. Потърсихме БСП, които впоследствие се обърнаха към нас и решиха да издигнат моята кандидатура от гражданската си квота. Те сметнаха, че е достойно един гражданин, застанал зад такива достойни каузи и морални цели, да бъде подкрепен.
Вие сте едва на петнадесето място в листата за общински съветници от БСП. Не се ли притеснявате, че ще бъдете употребена, че ще ви използват само за да привлечете гласове към листата, без да имате реален шанс да влезете в Общинския съвет?
- В днешно време хората бягат от термина „партия", чувстват се унизени от партиите като цяло. За съжаление в България малко партии имат морала, необходим им за участие в политическото пространство. Действително съществува въпросът дали няма да бъдем употребени.
Аз смятам, че няма да бъдем употребени, защото хората усещат липсата на социалната политика. Държавната машина сякаш работи срещу тях и те не са приоритетът на държавата. Смятам, че няма да бъда употребена и че ще бъдат употребени именно хората, които вярват в рязането на лентички и изливането на менчета. Все пак аз имам голямо преимущество – познавам вече цялата политическа общност на Бургас. Лично познавам доста хора от политическия живот на града, но не виждам у тях политически морал. Виждам в своята кандидатура не опит за употреба, а различния човек, гражданина, тръгнал да се бори срещу проблемите.
Един доста личен въпрос – при сегашните Ви проблеми като майка и гражданин желаете ли да станете още веднъж родител?
- Именно затова започнах да се боря срещу проблемите на майките и срещу социалната несправедливост. Всеизвестно е, че в България и в Бургас раждаемостта спада със застрашителни темпове, демографският срив е в толкова широк мащаб, че е плашещо. Не плаши, за съжаление, само политическата класа, чийто приоритет именно трябва да бъде това. Смятам, че ако аз и хората до мен могат да спомогнат за решаването на тези проблеми и хората могат да си позволят да имат повече от едно дете, тогава може би и аз ще имам още едно дете – имам силно желание за това!
Аз започнах тези промени в живота си с думите „Не искам да съм „нещо"! За мен ще бъде удовлетворение, ако моята малка дъщеричка някой ден каже „Майка ми поне се опита!".
