Има ли град край морето без крайбрежен парк? Това се питам при една от поредните ми разходки  в морската градина на Бургас. Опитвам се да си представя какво би било, ако градината я няма... И не мога. Без нея Бургас не би бил това, което е. Ако приема думите на поета Антоний Бинчев, че "Бургас е длан, протегната в морето", то Морската градина е гривната, която я украсява. Рисувам във въображението си искрящи на слънцето изумруди, нефрити, хелиодори, малахити... Подредени изящно, като брюкселска дантела... Наблюдавана от морето, тази зеленина е призивно мамеща - да стъпиш сред нея, да вдъхнеш дълбоко неповторимата морска свежест, да се оставиш на спокойния шепот на листата, към който птиците добавят  своите напеви...

Сядам на близката скамейка и се опитвам сред изобилието от звуци да чуя и гласа на морето. Долавям го, приглушено. За да го видя, трябва да доближа алеята до брега. Но сега ми стига наситеното зелено, което сякаш гали уморения ми от сблъсъци със стени поглед. Колко ли птици са избрали за свой дом дървото отсреща?  То е старо, може би от първите, сложили началото на парка. Замислям се за времето преди повече от сто години. Разказвали са ми, а съм и чела, че градина е имало и тогава, но е била малка и неподредена. За да се превърне в истинско място за отдих и наслада заслугата се пада на Георги Духтев.  За него се знае, че е роден във Варна, че имал влечение към ботаниката още от малък. За това сигурно е допринесъл и фактът, че едва ли не е живеел сред красивия парк на " Евксиноград", където майка му  прислужвала в двореца. И  е общувал с цар Фердинанд, който също е бил запален ботаник и често посещавал прекрасната си лятна резиденция. Точно Фердинанд забелязал увлечението на Георги, оценил го и решил да му даде възможност да развие таланта си. Така младежът се озовал в австрийския град Айсгруб като личен стипендиант на царя, за да учи паркоустройство и цветарство. Завършва с отличие през 1909 година, но не се завръща в " Евксиноград, а воден от желанието си да създаде нещо ново още следващата година става управител - градинар в Бургас. Предизвикателството е голямо. И така от началото на 1910 година 25 - годишният Георги Духтев започва да реализира замисъла си върху отредения за морска градина терен от 78 дка. Той проектира и облагородява бедната и замърсена солена почва, за да я подготви за растенията, които ще я превърнат в истински зелен оазис. Около година му е нужна, за да засади  дървета и храсти и да оформи алеите. Две годин по-късно  градината вече е оградена, около алеите са засадени едроразмерни широколистни и вечнозелени дървета, оформени са  фигури от цветя и цъфтящи храсти. Любопитното е, че Духтев не е засаждал малки фиданки, за които са били нужни години, за да израстат. Той е разпоредил да се докарат вече израсли дървета, внимателно изкоренени, които били засадени в големи ями, подготвени с обогатена пръст.  Докато работил по градината, Георги срещнал и любовта. През 1923 година минава под венчило с хубавата бургазлийка Елена Калпакчиева.  Семейството заживява в специално отредена къща, сред самата градина. Там, сред зеленината, се раждат и двете им деца - Димитър и Лиляна. Къщата в алпийски стил още стои. Красива къща... Веднъж дъщеря ми, беше много малка тогава, ме попита дали тук живее Снежанка. През 1934 година в общи линии проектът на Духтев е осъществен. С помощта на свой приятел докарва цветя от Унгария, Цариград, Италия, Франция... Пристигат и дървета от Сирия и Ливан. Сам той прави кръстоски от различни видове. Така се постига неповторимото разнообразие от екзотични растителни видове, което донася и популярното тогава сред бургазлии име "Парфюмериината градина". Е, Фердинанд се разгневил, че Духтев не се завърнал в "Евксиноград" и, един вид, не му се осъществила инвестицията... Не искал даже да го види, тоя черен неблагодарник! Но след години, когато все пак поразмислил, споделил, че е доволен от постигнатото от Георги и му е благодарен.

Самият Духтев след Бургас разгръща таланта си в София, получава кавалерски кръст  от цар Борис ІІІ, че  и от сръбския крал Александър ІІ, който при едно от посещенията си в София бил възхитен от способностите на Георги да превърне голото поле около гарата в живописна гора. А ако беше видял и Борисовата градина с лятната къпалня... Но това е друга тема. Та - през 1934 година Духтев спечелва конкурс и заминава за столицата. От това Бургас обаче не печели. Няма го Духтев, няма я и тази любов и грижа. И сътвореното от него постепенно започва да запада, част от растенията загиват. Сещам се за уникалното дърво с листа като ветрило - "гинко".

Не знам колко са били преди, сега са останали 3-4. И съм виждала да берат от листата му за чай.

Морската градина с любов е наричана още "Булеварда". Чувала съм от стари бургазлии, а и сега някои още употребяват това название. В началото на века в контраст с тесните криволичещи улички на града градината до морето наистина си е заслужила  името "Булеварда". И сега тя никога не остава пуста. Независимо от сезоните. В по-близкото минало - заради спокойствието и прохладата на сенчестите алеи през лятото, заради Казиното, кацнало над морето и превърнато сега в истински център на изкуството, заради концертите на духовите оркестри на лятната естрада "Охлюва", а е имало и танци... Заради скулптурите, съжителстващи с живописните зелени и цветни кътчета, и заради паметника на Пушкин, зад който се е извисявала арка от увивни растения и рози...

Спомням си и зоологическата градина. Любимо място на децата, а и на по-големите. Няма я отдавна. Няма ги и августовските седмици на гостоприемен Бургас, които са събирали бургазлии и летовници. За тяхното провеждане през 1934 година са построени фонтана и "Охлюва". Както я няма и ботаническата градина с много редки растения - тя е просъществувала до 1975 година.  Част от скулптурите, които са дело на участници в популярния преди години международен пленер, провеждан в "Отманлий" , все още стоят, други са изпочупени или съборени. Чакат по-добри времена - да бъдат вероятно заменени. Оцелели са и много паметници. Имената на част от тях на родените след 1990 година не говорят нищо. Но пък паметникът на Александър Сергеевич Пушкин, който е  един от най-красивите паметници на поета в света, все така е сред любимите места за срещи в градината още от 1952 година. И никога не остава без цветя. Негов автор е Петко Задгорски. Като говоря за паметници, се сещам и за по-новите. Пантеона вече не е това, за което е изграден, "вечният огън" е изгаснал.  Невъзможно е вече да се видят младоженци, които се фотографират на фона на паметника. Затова пък близо до Пушкин сега са паметниците на  поетичните символи на Бургос Христо Фотев и Петя Дубарова.  Пред Летния театър е бюстът на  Апостол Карамитев.  И нещо съвсем ново, точно до Казиното - паметникът на моряка. Кой знае защо, но е едно от любимите места на децата. Сигурно заради стълбите, които гледани отдалеч, наподобяват осморка.  Сред  спомените от  детството е  и стената на приказките -  декорирана с керамични фигурки, оформящи сцени от известни  приказки. Днес тя представлява истинско вълшебно кътче, а езерцето около нея е  любимо за децата.

От някогашната "Парфюмерийна градина" не е запазено много, но за нея най-добре си припомняме по време на изложението за цветя "Флора". В края на април  от 1980 година до днес в една обособена част от градината се смесват невероятни цветове и аромати! 

Сегашната морска градина носи очарованието на билото преди, съчетано с днешното. Огласена от детски смях, тя продължава да бъде най-подходящото място за отмора, за каране на велосипеди, за демострации на майсторство с ролери, за срещи, за романтични преживявания, за спомени, а защо не и за усамотение и разговори със самия себе си. Добавям и популярните "капани", събиращи на цаца и бира почти половината град.

И най-новото от последните години – подновените алеи и осветление, фестивалът на пясъчните скулптури, подновената лятна естрада „Охлюва”, която не остава без изпълнители и публика, морската алея на книгата...

Мисля си - какво ли ще е, ако  се осъществят и всички други идеи за обновление на парка, за детски атракцион,  за нов модерен комплекс на мястото на „Флора”. Чува се, че в него ще  има закрити градини с екзотични цветя, конферентна зала, киносалон, библиотека и подземен паркинг, до който ще се достига откъм близкия булевард.

Свежи идеи за бъдещето на  морската градина дават и студенти от Университета по архитектура, строителство и геодезия. А какво би било, ако, както старата й част, признаят и новата  за паметник на парковото изкуство? 

Мечтая си... Та какво по-добро място за мечтаене от тази пейка под зелената шатра на дървото, с изглед към морето, което дава началото на Бургас?  Каня ви да се присъедините...