Въпросът дали Блатен трябва да бъде възстановен никога не е бил предмет на обсъждане, пише "Ню Йорк Таймс" (New York Times). През май, разтопяващ се ледник се срути изсипвайки лед, скали и вода по планинския склон и погребвайки наскоро евакуирани къщи и ферми.
Катастрофата продължи едва половин минута. До следващата седмица властите вече планираха изграждането на ново село в същата долина, въпреки продължаващите климатични рискове. Блатен, дом на около 300 души, някои със семейни корени от векове, ще струва на швейцарските данъкоплатци над 100 милиона долара за възстановяване, като застрахователните обезщетения се очаква да добавят още 400 милиона.
Катастрофата илюстрира както финансовия, така и емоционалния натиск, с който Европа се сблъсква, докато Алпите продължават да се затоплят.
Предизвикателствата пред връщането
Месеци по-късно жителите и местните власти в долината Льотшентал все още се изправят пред трудни въпроси - колко бързо правителството може да премахне бюрократичните пречки, колко хора ще се върнат и кои райони могат да се смятат за безопасни, докато ледникът все още се топи.
Малцина се съмняват дали селото трябва да бъде изоставено — подобно решение би застрашило швейцарската идентичност. Възстановяването се координира от Франциска Бинер, ръководител на отдел “Енергетика и финанси” на кантона Вале. Тя подчертава, че масовото напускане на опасните райони би означавало изоставяне на целия кантон.
Ледникът и климатичните рискове
Изследователи предупреждават, че климатичните промени дестабилизират планинските райони - топящият се вечен лед увеличава риска от свлачища, а загубата на ледници ускорява опасностите.
Швейцарските ледници са загубили над 40% от обема си между 1980 и 2016 г., като още 10% са изчезнали през 2022–2023 г. Само във Вале 80 ледника вече се смятат за потенциално опасни. Брезовият ледник, надвиснал над Блатен в продължение на поколения, се топеше и бе претоварен от паднали скали. Властите евакуираха селото през пролетта, дни преди срутването. Ледникът унищожи къщи, хотели, хамбари и общинската пещ, като задържа реката в долината, образувайки временен язовир. Един жител загина, останалите намериха подслон при съседи или в ваканционни къщи.
План за възстановяване
Швейцарските власти се ангажираха с незабавно възстановяване. В рамките на седмица бе изготвен план за реконструкция на селото в рамките на пет години, като някои жители се очаква да се преместят в новите домове още следващата година.
Финансирането вече достига 75 милиона долара от частни и държавни източници, като държавата е обещала още 125 милиона, а застрахователите се очаква да осигурят 400 милиона. Експертите актуализират картите на рисковите зони, за да насочат строителството, но ледникът остава непредсказуем. Подвижният лед и временният язовир усложняват планирането, като може да отнеме години, за да се оценят напълно рисковете.
Междувременно изселени жители се връщат на разрушените места, изправени пред травматични загуби и икономически трудности вследствие на спада на туризма. Малцина обмислят да напуснат планините окончателно.
Животът продължава
Възстановяването на уязвими общности се обсъжда и на други места, но в Швейцария подкрепата е широка. Алпийският живот е централна част от националната идентичност и гражданите доброволно финансират обитаваните долини. Въпреки това експертите предупреждават, че някои райони може да станат твърде опасни, изисквайки преместване и обезщетение.
Някои жители, като фермерът Даниел Ритлер и съпругата му Карин, избраха да останат близо до дома си, вместо да се преместят далеч от Алпите. Те ремонтират стар хотел, за да подкрепят местния туризъм, осъзнавайки рисковете, но оценявайки дълбоката си връзка с планините. Ритлер подчертава уважението към природата и решимостта да възстановят всичко със собствени ръце.
Източник: Bgonair
