Тази лавина от емоции, която те залива още щом изкачиш стълбите и видиш стадиона, сцената, хората е неописуема. Особено ако за първи път преживяваш и виждаш такова нещо.

Първото, което ме впечатли от обстановката на концерта, преди Bon Jovi да излязат на сцената, бяха феновете. Хиляди, на всякакви възрасти, почти всички с тениски на групата. Една разнообразна, интересна публика. Толкова хора събрани на едно място с една цел не бях виждала досега.

Следва сцената. Голяма, направо огромна. Може би старите рокаджии, които са видели хиляди сцени няма да са толкова впечатлени, но едва ли някой от тях може да отрече, че беше наистина невероятно. Лично аз, като съвсем начинаеща, просто бях изумена още преди да започнат ефектите и огромният американски кадилак да започне да сменя цветовете на дъгата.

Сега към шоуто

Подгряващите изпълнители, D2, се представиха много добре. Не изслушах всичките им изпълнения, но тези които хванах бяха много енергични и определено подготвиха хората за появата на великите.

Но нищо не може да се сравни с чувството, което изпитваш, щом любимците ти се появят на сцената. Щом започна и броенето на минутите до появата им нетърпението на феновете стана все по- голямо. 25 минути, 20, 15, 10... Щом станаха пет вече бе достигнало до краен предел. А щом излязоха направо се взриви.

Bon  Jovi  се появиха на сцената точно в 20 и 45, без минута закъснение. Веднага сложиха началото на неповторимото шоу с новата им песен „That’s what the water made me”. Нямаше и минута след нея, направо зазвуча едно от най-известните им парчета, любимо на стотици фенове – “ You Give a Love a Bad Name„. Публиката пееше с цяло гърло песента, а след като зареждащото с положителни емоции парче приключи, аплодисментите едва стихнаха, за да може вокалистът Джон Бон Джоуви да изкаже благодарностите си и да обяви колко се радва, че пеят в България.

Последваха изпълнения на песни от новия му албум, от по-старите, както и на едни от най-големите му хитове, като “Born to be my baby “, “ Because we can” и “ Keep the Faith”.

Толкова не се бях радвала от много време и едва ли някой може да отрече, че концертът започна невероятно, карайки публиката мигом да забрави за всичките си тревоги и да запее любимите си рок парчета заедно с любимците си.

Бон Джоуви нарекоха сцената, или по-точно автомобилът, както прави всеки американски младеж, София, карайки всички ни да избухнем в доволни викове.

Продължи да ни радва още повече, като даже взе българското знаме и пя с него.

При изпълнението на една от най-известните, да не кажа, най-известната песен, която всеки, дори и да не е фен, знае, песен, която винаги може да оправи настроението ми и да ме подтикне напред, а именно- „ It’s My Life” стадионът избухна и всички взривихме залата, изпълнявайки заедно

с групата парчето и радвайки се максимално. Ако трябва да определяме върха на емоциите по време на концерта, то това определено бе това изпълнение.

Няма как да не отбележа и други кулминации на концерта по време на “ Bed of roses”, любимата песен на всички романтици, както и на “  I’ll be there for you”, песни, които малко позабавиха темпото и ни накараха да се почувстваме специални. Последва и мигновено избухване щом прозвучаха и първите звуци от познатата на малки и големи мелодия на незабравимата песен “Runaway”.

Една от следващите песни сякаш бе поздрав специално за мен, понеже не очаквах да я чуя преди биса. Едно от парчетата на рокаджиите, създадено години, години преди да се родя, едно от най-известните, обичано от всички, а именно “Livin’ on a Prayer”.

Всички от бандата дадоха най-доброто от себе си, солотата на всеки един бяха невероятни и заслужиха нестихващите ръкопляскания на публиката. Раздадоха се на макс, за да може ние, всеотдайните им фенове, всеки един от тези петдесет хиляди човека на стадиона, да забравят всички тревоги и проблеми, да се докоснат до любимата си група, да чуят уникални изпълнения и да прекарат една  невероятна нощ, която да помнят дълго.

Въпреки неочаквания край на концерта,  аз съм на мнение, че звездите вдигнаха едно неповторимо шоу и направиха феновете си щастливи.

Вокалистът Джон Бон Джоуви се извини многократно, че трябва да напуснат по-рано, обяснявайки, че има проблем с гърлото и за огромно съжаление, няма възможност да изпее всички предвидени песни. Групата завърши шоуто с мелодичната песен “Wanted dead or alive”, след което благодари и напусна сцената. Бях убедена, че е шега, въпреки че си личеше, че вокалистът не се чувства добре. Накрая бавно феновете тръгнаха към изхода и напуснаха стадиона.

Макар и да имаше недоволни, че концертът е свършил така преждевременно, аз смятам, че шоуто си беше почти завършено. Bon Jovi изпълниха цели деветнадесет песни, шоуто им продължи цели два часа, а един фен, който е чул как любимците му изпълняват  любимите хитове, няма как да остане недоволен. Лично аз съм от тези щастливи фенове и съм повече от доволна от концерта, не мога да намеря думи колко хубав беше и колко добре ме приветства в този нов свят.

Факт е, че през цялото време всички се радваха и бяха заредени с положителни емоции, бяха на крака и пяха всяка една от песните, които американските звезди изпълниха.

Bon Jovi ни подариха едно невероятно преживяване, два часа забавление на макс с истински музиканти, напълно отдадени на феновете си, и с нетърпение очаквам пак да стъпят на наша земя в най-скоро време и отново да ни зарадват с едно велико шоу, което да разтърси България и да ни позволи отново да се докоснем до идолите си.

 

 

 

Автор: Вяра Тъпчева, Бургас