„Когато дойдох за първи път в Царево, видях заливът да свети, къщите черни, само силуети на къщи, старинни къщи като една страхотна графика. Беше изумително. Всичко беше изгнило, срутено, видях само едни каменни улици, които слизаха към морето", разказва писателката Кина Къдрева сякаш започва поредната си приказка, седнала в прекрасния двор на семейната им къща в Стария квартал на Царево /днес кв. Василико/.
Такъв е градът в спомените й от 1949 г. Въпреки самотните черни силуети на къщите за нея градът и тогава е бил хубав и пленителен. Пространството, което сега обгръщат очите ни, е старинна къща и две стени, останали от римско време, които оформят вътрешен двор. В семейството ги пазят като очите си, дори й не си помислят да ги реставрират, за да не се скъса връзката с древността.Къщата е паметник на културата, обявена е с други три - четири къщи още през 1952 г., някои от които вече са разрушени. Тук, заобиколена от забележителни старинни предмети, г-жа Къдрева е черпела вдъхновение за много от книгите си, тук посрещна сега приятелите си за юбилейната си 80-годишнина.
„Това е моят интимен свят – споделя писателката. – Ето това тук е моята скулптура, посочвайки останки от изгорели тухли и керемиди от опожаряването на града през 1883 г. Изпод земята в двора им още излизали изгорели предмети, които тя старателно събира за музея. Нарича ги „Спомен за Василико".
Сега Кина Къдрева пише и разказ за този съдбовен момент от историята на града. Разказва 
и любопитен факт. В началото на 50-те години братът на нейния съпруг, разхождайки се из градчето, видял съгражданина си бай Стоян
Гагауза да цепи дъски, едната от които с надпис, за който се оказало, че е от опожаряването на града. Тази дъска днес е съхранена в къщата на писателката.
„Поколенията живеят със спомените си, с бита, със знанието за миналото. Вземайки новото, трябва да пазим и старото. По този начин ще можем да се създаваме като народ. Ако аз съм съхранила нещо, то е защото живея в него, защото го пазя, защото го разбирам, защото го ценя, защото го търся. И това, ако може по някакъв начин да се пренесе в цялото общество, което вече е доста далеч от своето начало, от своя манталитет, би било чудесно", споделя Кина Къдрева.
Тя разказва, че когато дошла в Царево преди 60 години, фолклорът е бил още жив: „Навсякъде се пееше. Хората пееха своите песни, когато се радват, когато се веселят и когато скърбят. Ей така, стоят си в къщите и пеят. Колкото сега е тишина, толкова тогава животът сякаш беше песен. Духовната ни култура е много силна, в нея има много послания, много смисъл, много красота"
Кина Къдрева е автор на много книги за деца и възрастни. На фестивала на детската книга в Сливен тази година получи голямата награда „Константин Константинов" за цялостен принос в детската литература и беше номинирана за наградата на София за 2011 г. Носител е на Андерсов диплом, присъден й от Международния съвет за детска и младежка книга към ЮНЕСКО. Записана е в почетния списък на най-добрите автори за деца и млади хора на планетата, една престижна и селектирана награда, която са получавали много малко от българските автори. В книгите си търси себе си и своя път, представя своите гледни точки за света. „Човекът е един извор и това, което има в него като мисли, като образи, като идеи, е добре да ги сподели. На това се крепи развитието на човечеството", обича да казва писателката.
