Цели прасета на шиш, месо от диво говедо, тежащо 1 тон, черноморски миди и руска есетра. Това са само част от храните, които са се сервирали на трапезите в цитаделата на крепостта Русокастро. Какво са слагали на масата българите през Средновековието донякъде разкрива една пренебрегвана наука – Археозоологията. 

Това е изследване на костните останки, които се откриват при разкопки, обяснява за Gramofona.com директорът на Бургаския исторически музей Милен Николов. Той е и ръководител на проучванията в Русокастро. По време на разкопките в цитаделата където живеят аристократите, той и колегите му се натъкват на животински кости, които развенчават някои митове и разкриват интересни подробности за бита на българите през Средните векове.

„Започнахме идентификацията на костите през миналата година и имаме сериозни резултати. Едни от тях е идентификацията на тур. Това е диво говедо, подобно на европейския зубър. Достигал е 1 тон, а ловът му е бил изключително опасен“, обяснява Милен Николов.

Останките от тур разбиват мита, който съществува в българската историография, че това животно изчезва още през 12 век от българските земи. В Русокастро са открити кости на тур от 14 век.

Ловът в царската гора

Друга изненада за археолозите било количеството кости от дивеч, на които се натъкнали в цитаделата на крепостта. „По останките можем да съдим, че цели 25% от менюто е било от диви животни. Това е огромен процент. Представете си днес ¼ от храната ви да е дивечова“, обяснява Николов.

Количеството кости от диви животни разкрива, че територията е била изключително богата на дивеч. Средновековните аристократи са ловували и то много, дори има сведения, че ловът е продължавал с месеци, а царският лов е бил нещо наистина мащабно.

Другото, което е направило впечатление на археолозите е, че дивите прасета са били огромни. Открити са останки на животни, които са достигали до 300 кг. Еленът-лопатар също е бил част от менюто на аристокрацията в Русокастро. Находките на такива кости пък развенчават поредния мит, а именно, че лопатарът е бил привнесен по нашите земи, защото е средиземноморско животно. За чакалът също се твърди, че е привнесен в по-късни години, но кости на хищника също са намерени в Русокастро.

Ловът на диви птици също е бил силно застъпен. Жителите на крепостта са слагали на масата си фазани, гъски и дори лебеди. Зайци, сърни и благороден елен също са били част от менюто на аристократите в Русокастро.

Ах, морето

Интересна находка са и останките от есетрова риба. Става въпрос или за руска есетра, или за моруна, обяснява Милен Николов. Изводът на археолозите е, че въпреки че крепостта е на 20 км. от морето, хората тук са се хранили и с морски продукти. Яли са много черноморски миди. „Това е важно за нас. Днес има хора, които са на 15 км. от морето, а нямат навика да ядат морски храни, а тази българска крепост е имала тесен контакт с морето“, допълва директорът на Бургаския музей.

Как е приготвяна храната?

Следите от огън по костите показват, че през Средновековието в Русокастро много често животното е било печено. Има доказателства, че цели прасета са печени на шишове.

Когато се говори за храната през Средновековието обаче, първо трябва да се започне с елиминациите, категоричен е Милен Николов. Колкото и странно да ни звучи, но през средните векове българите не са познавали доматите, картофите, бобът, тиквите и царевицата. Днес трудно можем да си представим домашно ядене без домати, а тогава те са липсвали. За сметка на това средновековните българи са готвили със зърнени култури – просо, ечемик и булгур. Ориз са можели да си позволят най-богатите. Бакла, лук, чесън и грах са другите земеделски култури, които тогава са се слагали на масата.

Средновековният българин е ял и много каша. Ползвал е и подправки – гьозум, чубрица, мащерка. Киселото и прясното мляко са се използвали много при приготвянето на различни ястия. Гювечите са били с лук, брашно и булгур. За по-бедните храната е била основно съчетание между млечни продукти и зърнени култури, тъй като те са пазели домашните си животни и са ги яли в краен случай.

Огромното количество на дивечови кости обаче предполага, че не само аристократите са можели да ядат диви животни. Най-вероятно забраната за лов в царските гори, за каквато сме чували в легендите за Робин Худ, в България не е имало.

Един търговец или занаятчия обаче трудно би тръгнал на лов, така че най-вероятно през Средновековието е имало и такава професия – ловджия. Човек, който е продавал дивеча си, предполага Милен Николов.

Домашните животни

В бита на средновековния българин е имало много домашни животни – гъски, патки, кокошки, прасета, много овце и кози, говеда. В крепостта Русокастро са открити и много останки от биволи. Мулета и катъри също са намерени. Любопитни и важни за изследователите се оказват и останките от коне. „Това не са обикновени коне, това са бойни коне. Нашите са от среден клас и нагоре - ездитни, огромни коне, кавалерийски“, обяснява Милен Николов. Това навежда археолозите на мисълта, че в крепостта е имало елитно военно поделение. „Това е царска инвестиция, с най-доброто снаряжение и коне.“

Крепостта Русокастро е на площ от 52 декара. Тя е най-голямата в Южна България и реално е била не просто крепост, а един истински средновековен град. В момента археолозите работят на терен, който разкрива живота от 13 век. Тогава е бил разцветът на Русокастро. Предположенията са, че крепостта е била напусната преди падането на България под турско робство. До момента не са открити следи от пожари или доказателства за драматичния край на живота в селището.

 

Снимки: БНР-Бургас; Wikipedia.org