В първия ден на Новата година източноправославната църква отбелязва денят на Св. Василий Велики- един от първите философи и писатели на раннохристиянската църква.
На този ден източните християни почитат паметта на Св. Василий Велики. Един от великите философи и писатели на раннохристиянската църква. Прзникът обаче, макар и свързан с един от ранните християнски светци, носи в себе си много от старите вярвания на българите.
Според народната традиция на този ден през домовете минават сурвакарите. Самото сурвакане се смята за вид продължение на коледарските балгословии. Сурвакарите носят със себе си дряновици, украсени с вълна, пуканки
и сушени плодове.
Вечерта срещу Сурваки стопанката приготвя традиционната баница с късмети, която се прави от точени кори и сирене. В нея се слагат късметите, като за целта се използват дряновите пъпки. Освен в тези късмети в баницата се слага и пара. Като в дванадесетия час най-възрастният представител в семейството завъртва баницата.
Трапезата на Васильовден е празнична и богата. На нея трябва да има баница с късмети, свинско и кисело зеле. На масата се слагат плодове, пуканки, мед орехи, варено жито и ошав.
На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.
