Денят е 20 април /8 април по стар стил/ 1893 г. Мястото - Вила Пианоре край Виареджо, Италия. Събитието - архиепископът на провинция Лука венчава княз Фердинанд и принцеса Мария Луиза. По линия на баща си княгиня Мария Луиза е правнучка на Шарл Х, съперник на Луи Филип за френския кралски трон. Брачният съюз трябва да е опит за приключване на дългогодишната вражда между двата рода.
Нейно Княжеско височество Мария Луиза Пия Тереза Анна Франциска Антониета Маргарита Йозефина Каролина Франсиска Лучия Аполония, Принцеса Бурбонска и Пармска, Княгиня Българска и графиня Свищовска е родена на 17 януари 1870 г. в Рим. Тя е първородна дъщеря на херцог Роберт и Мария Пия Бурбонска,( дъщеря на Фердинанд II, крал на Двете Сицилии). Кръщелница е на Папа Пий IX.
Семейството има още 11 деца. Майката на Мария-Луиза умира при раждането на последното си дете, а баща ѝ, принц Роберт, сключва втори брак и има още 12 деца.
Избран за български княз против волята на всесилна Русия и непризнат от Високата порта и Великите сили, княз Фердинанд осъзнава, че положението му ще продължава да бъде несигурно, докато не основе династия, която да бъде гарант за стабилността на държавата.
След като става ясно, че нито един от управляващите дворове няма да позволи сключването на подобен брак със своя принцеса поради страха от руския император Александър III, княгиня Клементина се спира на Бурбон-Пармския херцогски дом.
Първородната дъщеря на херцог Роберт I, принцеса Мария Луиза не притежава впечатляваща външна красота, но за това пък има всички нужни качества за достойна владетелка.
Нейното семейство обаче поставя едно трудно изпълнимо условие - децата от този брак да бъдат кръстени и възпитавани като католици. На пръв поглед това изискване проваля кроежите на Клементина, но българският министър-председател Стефан Стамболов намира изход. Прословутият член 38 от Търновската конституция относно вероизповеданието на държавния глава е изменен в смисъл, че не само първоизбраният княз, но и неговият първи наследник "могат да останат в родовата си вяра". Въпреки протестите на висшето
православно духовенство и недоволството на русофилите, промяната е направена.
За венчавката в Пианоре пристигат българските министри начело с премиера Стамболов. Те поднасят от името на българския народ в дар една изящна диадема с бурбонски лилии, обсипана със скъпоценни камъни в цветовете на българския национален трибагреник.
Новобрачните отпътуват за България на борда на парахода "Амфитрит". Посещават Неапол, Палермо, остров Малта, а оттам заминават за Коринт и Делфи. В Триест се качват на влака за дунавския бряг, а оттам на княжеската яхта "Александър".
Първото стъпване на българска земя става при град Свищов, където новата българска Княгиня е посрещната от ликуващо множество. За ознаменуване на щастливото събитие князът удостоява съпругата си с титлата „графиня Свищовска”.
Княгиня Мария Луиза се заема с усърдие в изучаването на новата за нея страна и нейния народ. Дълбоко религиозна и много скромна, тя е приета радушно от българския народ. Княгинята никога не се занимава с политическа дейност и не се замесва с интригите на Двора.
На 18/30 януари 1894 г. княгиня Мария Луиза ражда престолонаследника Борис, княз Търновски. На 2 февруари 1896 г. той е миропомазан по реда на Българската православна църква - условие за признанието на княз Фердинанд за законен български владетел от страна на Русия. Това е тежък удар за княгиня Мария Луиза, която смята, че това е равнозначно на духовното убийство на първородния й син.
Княгинята ражда още три деца - княз Кирил Преславски (17 ноември 1895 г.), княгиня Евдокия (17 януари 1898 г.) и княгиня Надежда (30 януари 1899 г.)
Ден след раждането на Надежда княгиня Мария Луиза умира, едва навършила двадесет и девет години. Общо за пет години тя ражда четири деца и това в някаква степен е изтощило организма й.
Тленните й останки са положени в южния кораб на Римокатолическата катедрала "Свети Лудвиг" в Пловдив.
След като в продължение на 9 години живее като вдовец (но съвсем не аскетично и праведно), на 28 февруари 1908 г. княз Фердинанд се жени в гр. Кобург, Германия, за германската принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц (1860-1917), от която няма деца.
/по материали на blitz.bg/