Пет десетилетия журналисти, психолози и биографи се опитват да разгадаят защо Ърнест Хемингуей посяга на живота си и се застрелва с пушка в дома си в Айдахо, докато жена му Мери спи.
Някои обвиняват усилващата се депресия от мисълта, че най-добрите дни в кариерата му на писател са вече минало. Други смятат, че писателят е страдал от разстройство на личността, пише "Гардиън".
А. Е. Хочнър - близък приятел и сътрудник на Хемингуей през последните 13 години от неговия живот, добавя нов фактор, който дълго време е отхвърлян като параноична заблуда на Нобеловия лауреат: Хемингуей е знаел, че дълго време е бил под наблюдението на ФБР заради подозрения за връзките му с Куба. Много е вероятно това допълнително да го е тласнало към ръба, твърди приятелят му.
В материал, публикуван в "Ню Йорк таймс" по повод 50-годишнината от смъртта на писателя, Хочнър, който е автор на книгите "Папа Хемингуей" (Papa Hemingway) и "Хемингуей и неговият свят" (Hemingway and His World) твърди, че следенето от страна на ФБР има "съществен принос за неговото страдание и самоубийство". Той добавя още, че съжалява, че е подценил страховете на своя приятел по отношение на организацията и значението им за един човек, който видимо развива психически проблеми.
Хочнър дава нова светлина над последните няколко месеца от живота на писателя, и по-конкретно два случая.
През ноември 1960
година той посещава Хемингуей и съпругата му Мери в дома им в Айдахо за годишния лов на фазани. Тогава писателят го посреща на гарата заедно с техния общ приятел Дюк Макмилън. Хемингуей отказва да отидат в бара в близост до гарата, който по традиция посещават, и обяснява, че са взели колата на Макмилън, тъй като ФБР го следи и всичко около него се подслушва. Той смята, че агенти на ФБР проверяват банковата му сметка, а освен това твърди, че разпознава агентите, които го следят и извън дома му.
Това се случва непосредствено преди Хемингуей да бъде приет в клиниката Майо, където е подложен на електрошокова терапия. След като е изписан, прави няколко неуспешни опита за самоубийство. Впоследствие страховете на Хемингуей са определени като измамни.
През 1980 г. Джефри Майърс - тогава преподавател в университета в Колорадо, изисква разсекретяването на досието на Хемингуей, водено от ФБР. В него се вижда засилен интерес към делата на писателя, сред които са опитите му да създаде антифашистка шпионска мрежа по време на войната, наречена Crook Factory. Информацията за него продължава до приемането му в клиниката Майо през 1960 г.
Нещо повече - през януари 1961 година специалният агент, натоварен със задачата да следи Хемингуей, докладва, че писателят е "физически и психически болен".
Досието се състои от над 120 страници, от които 15 са затъмнени поради съображения, касаещи националната сигурност.
