Alo Boo Safari, което в превод от масайски означава "Хайде на сафари", е най-новата книга на Максим Минчев и първата от поредицата с червен печат „Пътешествия с Максим”. Под тази рубрика тепърва предстои да излизат интересни истории от различни точки на света. Едно от важните уточнения е, че журналистът е решил да описва не само забележителностите, които посещава, но и любопитните истории, случващи се, докато пътува с приятели. Всички, пътували по света с Максим Минчев, могат да кажат, че няма по-забавен, умел и сигурен гид от него. Но това вероятно се дължи и на факта, че той изследва света със самочувствието на пътешественик, посетил най-напред всички градове, върхове, пещери и манастири в собствената си родина.

Африканското сафари на Максим Минчев и неговите спътници е изпълнено с десетки забавни истории, от Кения, Танзания и Занзибар, придружени от 154 цветни илюстрации.

Пишещ пътешественик или пътешестващ писател – не е ясно кое е по-доброто определение за Максим

Минчев.

“Искам хората, които не познават този континент, да се замислят за това, че много близко до нас има едни бедни хора, в постоянна борба с тежката природа. Те живеят по-кратко от нас. В същото време го правят с достойнство, много честно. Обикновените африканци са много наивни и симпатични хора. Когато човек общува с тях, разбира че те са по-добри от нас в някои отношения. Това е едно от посланията към читателите.

Книгата ми е малко по-различна от предишните. Разказва за моите пътувания в Кения, Танзания и Занзибар, за срещите ми с хората, както и с богатия животински свят. Мъча се да направя някои изводи, дано те да са се получили, затова как ние, непознавайки Африка, трябва да търсим положителните неща, които срещнах там. Книгите трябва да представят едно такова трето измерение, в което човек може да си представя нещата, а това изисква повече съпричастие.”

От 2000 до 2010 г. Максим Минчев издаде четири книги с пътеписи: "XVIII Екватора", "Три мусона", "Възторгът на Марко Поло" и „47 по Гринуич”.