
Грамофона Нюз научи от тайни, но достоверни източници, че точно днес ще проверяват с детектор на лъжата кмета на Бургас Димитър Николов...
Това разбира се е шега, защото днес е 1 април!
Първи април е единствения ден в годината, когато можем спокойно да се шегуваме и лъжем близките си. Този празник е познат по целия свят. Исландска сага (мит) разказва, че обичаят да се лъже на първи април съществува от далечни времена. Този обичай е разпространен в Дания, Швеция, Норвегия и в много други държави.
Древните индийци в първия ден на април отбелязват деня, в който се е родила богинята Сита. На този празник се устройват сценични представления, в които индийците на шега се лъжат един друг, опитвайки се по този начин да привлекат вниманието на богинята.
Първото писмено споменаване на 1 април като Ден на глупаците се среща в английската литература през 17в.
Твърди се, че във Франция е възникнал още от 1564, когато там бил въведен нов календар, който
променил настъпването на новата година от 25 март на 1 януари. Обаче минали години преди това нововъведение да победи многовековния навик. Много хора поради незнание или поради консервативни възгледи продължили да си разменят поздравления и подаръци в последния ден на някогашните новогодишни празници - 1 април. Другите им се смеели и ги наричали "априлски глупци" или "първоаприлски риби", защото лесно се лъжат.
В Англия и британските колонии Григорианският календар бил въведен през 1572 година, а в Шотландия - 1600г. Резултатът бил подобен на този във Франция. Тук нарекли празника All Fools' Day - ден на всички глупци. Скоро след това колонистите пренесли тази традиция в Северна Америка и в Австралия.
В Германия и Австрия 1 април се смята за нещастен ден. На човек, роден на тази ден няма да му е лесно в живота. По предания на този ден е роден Юда - предателят. В този ден по селата не започват нова работа. Деца и възрастни се лъжат като се изпращат да изпълнят невъзможни поръчения (например, да купят мас от комари ;))
Във Финландия дават на децата шеговити поръчения - напр. ги пращат до съседите за несъществуващи предмети - стъклени ножици и др. подобни. Съседите на свой ред си "спомнят", че са дали въпросния предмет на друг съсед и така децата се отправят към следващите комшии.