Акула с неподозирана досега големина беше идентифицирана от палеонтолозите, след като части от челюстите й, зъби и люспи, бяха изровени от скалите в Канзас, съобщи Би Би Си.
Става въпрос за вид, който бе известен на учените, но досега не се знаеше, че достига огромни размери. Специалистите, направили откритието, са същите, които разкриха подробности около наскоро намерената най-голяма планктоноядна риба, плувала в праисторическите морета цели 100 милиона години. Новооткритият вид е поредното ново морско чудовище, след като преди 3 месеца към групата на най-страшните праисторически хищници се присъедини и гигантски плиозавър, открит във Великобритания.
Гигантската акула Ptychodus mortoni е надминавала 10 метра на дължина и е живяла преди 89 милиона години. Та е имала широки и мощни зъби, които са били в състояние да разтрошават яките черупки на добре бронирани същества като гигантските миди. Новото в находката не е самият вид риба, който вече е известен, а корекцията в големината му, която показва, че акулата е имала възможност да задоволява вкуса си към месото. Най-вероятно тя ще се окаже и най-големият ловец на раковинни същества, живял някога на Земята.
Според учените от университета в Чикаго, по онова време Канзас е бил на дъното на вътрешно море, известно като Западен морски път. Намереното парче от челюстта на акулата е 1 метър дълго, по което се съди, че съществото е било голямо поне 10 метра. Вероятно Ptychodus mortoni на външен вид много е приличала на съвременната много по-малко акула-санитар
(Ginglymostoma cirratum). Начинът й на живот, обаче, е бил различен. Стотиците масивни зъби са били разположени близо един до друг, образувайки нещо като остри пластини, способни да трошат дори дебели черупки. Това предполага, че гигантската акула е била бавно, дънно, дебнещо същество, а не бърз и активен ловец.
По нейно време морските води са обитавани от множество огромни същества, като гигантски миди, други акули, костни риби и хищните влечуги мозазаври. Според д-р Шимада явно изобилието от храна в тогавашните екосистеми е било голямо, за да може да разцъфтят толкова много колосални същества. Да станеш голям е еволюционно предимство, също като бързината на придвижване, например, но си има и недостатъци. Главният от тях е нуждата от много храна за съществуване. Вероятно това е станало причина гигантската дънна акула да измре заедно с динозаврите.
Откритието напомни за скорошната находка от още по-голямо и страшно морско чудовище - дълъг между 10 и 16 метра плиозавър (подобен на лиоплиуродона), чийто челюсти бяха изровени във Великобритания, и в тях се побира цял човек. Той е живял преди 150 милиона години и въз основа на 2,4 метра дългия му череп учените смятат, че е един от най-големите изобщо. За титлата "най-голям" му съперничат други скорошни находки на същества, открити в норвежкия архипелаг Свалбард и наречени "Чудовището" и "Хищник Хикс", които също се оценяват на 15-16 метра, както и "Чудовището от Арамберри", открито в Мексико. "Тъй като имаме само останки от главата му, не можем да бъдем категорични за големината - каза палеонтологът Дейвид Мартил - но при всяко положение той (британският плиозавър) е претендент за най-голям в света".
снимка: nervousshark.com
