Писателят Желяз Кондев представи пред бургазлии тритомника си „Сказание за възрожденеца” – романизирана биография на големия българин и будител Добри Чинтулов.
Пред препълнена зала в Културен центърн „Морско казино” той разказа, че писането на тритомника му е отнело три години, а проучването на архиви и събирането на материали, за да бъде пълна историческата правда – тридесет години.
„Историята трябва да е увлекателна, а не изреждане на сухи факти”, сподели авторът. Верен на този принцип той е сътворил „Сказание за възрожденеца” така, че писателското въображение не само да не противоречи на истината, но да допълва образът на Чинтулов.
При проучванията, които Кондев е правил за книгата, се е натъкнал на факт, който много го е впечатлил. Априлското въстание в Сливенски окръг се е провалило заради нежеланието на сливенските чорбаджии „да си развалят рахатлъка”. Иначе, всичко за въстанието било готово, а Добри Чинтулов е
предоставял дома си за революционни сбирки, макар пряко да не е хванал оръжие.
Авторът подчерта, че Добри Чинтулов е най-превежданият български поет, макар сам той да е изтъквал, че е учител, а не стихотворец.
Научихме още, че фамилията Чинтулов идва от „чинтул” /лозов чукан/ и ние неправилно поставяме ударението на първата сричка, вместо на „у”-то.
Може би щяхме да чуем още интересни неща от автора, преди да почерпи гостите с вино – собствено производство, но неговият бивш съгражданин и събрат по перо Станислав Марашки отне доста от времето на срещата с повече от 50-минутното си, иначе вдъхновеното и добре построено слово за Желяз Кондев и трилогията му.
Литературната вечер започна и завърши с Чинтуловите възрожденски песни, подхванати на рояла от Благовеста Рядкова и допяти на крака от публиката.
Остана да прочетем „Сказание за възрожденеца” и да я препоръчаме на младите, защото така се съхранява памет. За жалост, средната възраст на изкушените да видят на живо автора на трилогията, бе над 55.
