Паметта има странен критерий какво да запомня. Кой знае защо без да искам съм запомнила наизуст едно стихотворение на Дамян Дамянов:
„Дъх на гнили листа и на печени кестени,
колко много неща има в тези дни есенни...”
Едно от многото неща на бургаската есен са литературните празници. Цял октомври на почит в артистичния морски град на почит са словото и неговите жреци. И почти всеки пишещ има своите полагаеми се пет минути слава. Е, някои и малко повече, както се случи...
Бургаската литературна есен , почти юбилейна – 15-та по ред тази година бе организирана така, че да няма празно. Всички представители на различните жанрове получиха своята сцена. Като се започна от стиховете за Бургас в Деня на поезията 1 октомври, премина се през модерната поезия, през младата поезия, през изпятата поезия, любовната поезия... та се стигна до хумора и сатирата и, естествено, специалната вечер на прозаиците. Между тях – литературни премиери, тематични вечери...
В подкрепата си Бургас да стане европейска столица на културата гостуваха автори от Поморие, Созопол, Айтос, Карнобат, Камено, Руен... Запомнящо се присъствие добавиха и творци от Пловдив, Шумен и Габрово. Свеж акцент в програмата добави гостуването на къща-музей „Яворов” от Чирпан с филма „Тя мина. Мина”. Не успяха да се присъединят към празниците на словесното творчество само писатели от Турция, но нали ще има и други литературни есени...
;
Финалната точка в навечерието на Деня на народните будители, каквито всъщност са и писателите, сложи представянето на алманах „Бургас”,
който на своите страници дава изява на 51 бургаски творци и представя широкия диапазон на техните споделени светове.
Рисуваха с думи и млади, и пораснали цели 31 дни! Посятото бе пожънато и раздадено щедро като хляб за душата. Защото май единствено този хляб не се поддава на кризи и разни други човешки напасти. И винаги е нужен, и винаги се намира някой, който да го омеси, овкуси и подари с любов.
Кой е по-майстор, ще стане ясно по Никулден, когато идва време за раздаването на „Пегасите”. Тези годишни награди са част от литературните прегледи, които всъщност са единствената и нужна възможност за сверяване на творческите часовници чрез компетентното критическо мнение. Макар критиците също донякъде да проявяват субективизъм. Няма как, нали са човеци... Трудно е да бъдат абсолютно безпристрастни... Пък и всепризната истина е, че Негово Величество Читателят и времето отсяват доброто литературно семе. Колкото и самите ние да си го хвалим.
Както се полага на празник, на финала и писатели, и публика вдигнаха наздравица – да им се лее гладка и красива речта и занапред и бургаската литературна школа не само да си пази специалната ниша в българската литература, но и да я разширява и задълбочава. И все повече хора да намират себе си чрез красивото и искрено споделяне чрез думите.
За Бога, братя, четете!” И заделяйте, макар и малко, за тези, които ви месят духовния хляб! Иначе – трябва да чакате чак следващия октомври, за да го вкусите отново. В следващите „дни есенни, в които има толкова много неща...”
