След 26 години години на мълчание Стоянка Грудова ни поднесе третата си поетична книга за пораснали - „Аз, рибата”. Всъщност, мълчанието се отнася наистина само до поезията за възрастни, защото между  „Съзнание” и „Аз, рибата” се родиха няколко книги с чудесни стихове за деца.

При препълнена зала новата поетична изповед на Стоянка Грудова пое официалния си път към своите съавтори – читателите.

Дългото мълчание всъщност е не е нищо друго, освен един още по-дълъг разговор на авторката със себе си и света, който намира своя израз чрез красивата и мъдра поезия, събрана между страниците на „Аз, рибата”.

Дори само едно от стихотворенията е ярка илюстрация на изминатия път и откривателствата на поетесата:

УТОЛЯВАНЕ

от другаде съм
другаде отивам
тук е спирка
на която слязох
с любов да се напия
за из път
през идните пустини

И съвсем не случайно редакторът на стихосбирката Катерина Стойкова – Клемер пише:

„Такива книги са истинска рядкост и са плод на огромно

търпение и поетична зрялост. Авторката е работила дълго и упорито заради радостта от писането, както и заради прогреса на душата, която чака и слуша, колкото време е необходимо. Само така поетът може да се превърне в преводач на шепота на дървото, в свидетеля, чуващ думите на падащия сняг.

Стоянка Грудова става майка на вселената на тази книга, където всичко е живо и човешко, разбрано и прието, както и обичано безрезервно. Стиховете в „Аз рибата“ звънят от чистота и вдъхновение. Измамната им простота е вдъхновяваща. Това са стихове, които ни посрещат с любов и разбиране на мястото, където сме. Това са стихове, които лекуват с топлотата и мъдростта си. Това е книга смирена, разбрала колко огромно е знанието, колко много имаме да научим и колко много работа ни е останала да свършим върху себе си."

Дали ще се съгласим с тези думи, ще разберем когато сами споделим  „Аз, рибата”.

И продължим да я споделяме, защото тази книга не може да се прочете само веднъж. Такива книги са нужна непрестанно, защото са като огледало, в което се оглеждаме самите ние, докато изминаваме своя си път навътре и нагоре.