Своеобразно завръщане в Бургас на Паулина Станчева направи издателят Анго Боянов. Той представи в родния град на поетесата стихосбирката „Отлитане на лястовиците”, събрала нейни непубликувани стихове.
Стиховете, както и спомени за Паулина Станчева и снимки са предадени на издателя от нейната внучка Паулиана, а самата книга излиза с финансовата подкрепа на Министерство на културата
По-популярна като автор на книги за деца, Паулина Станчева определено изненадва с поезията между страниците на „Отлитане на лястовиците”. Стиховете са красиви, мъдри, изстрадани, чисти... и много съвременни. Със сигурност, макар и доста години след смъртта й, литературната история и критика ще я преоткрива и завръща към читателите. Тази стихосбирка е само една от стъпките към литературното възкресение на тази „недооценена приживе и несправедливо бързо забравена поетеса”.
Тези думи припомни Сава Попов, който разказа и свои спомени за Паулина Станчева, преди стихове от книгата да
прозвучат в изпълнение на Елка Василева, Керана Ангелова и младите бургазлии Грета Коцева и Емил Праматаров.
„Чрез тази инициатива ние преоткриваме и преосмисляме литературното наследство на нашата Калиопа – бургаската и общобългарската Калиопа – Добротата, а от древността музата на епоса и красноречието, авторката на 35 книги, поезия и проза за деца и възрастни”, подчерта Сава Попов.
Калиопа Костова Баласакова е рожденото име на Паулина, Станчева по мъж. Кога и защо от Калиопа става Паулина, не научихме. Но пък си обясняваме изключително въздействащите стихове, в които споделя: „... до днес покрити с пепел, живи ме топлят старите въглени.” И си припомняме пословичната любов между Паулина и Стефан Станчев, продължила цели 70 години... По някаква роля на съдбата те се раждат в една година с няколко месеца разлика – 1907, и умират в една и съща година, с разлика от няколко месеца.
Паулина пише:
„Делнична работа е да умреш,
празник е другото – да съществуваш отново във всичко...”
И тя съществува, и ще има – докато има хора да помнят и хора да четат!
